Subscribe RSS
Кой е Таксин Шинаватра? Feb 15

Феновете на „Манчестър Сити” го смятат за свой спасител. Според тайландските следствени служби обаче съществуват доказателства, че неговото правителство е отговорно за десетки убийства.

Колко се променят нещата след преврат! Когато милиардерът Таксин Шинаватра – по онова време премиер на Тайланд, опитва да купи дял в „Ливърпул” през 2004 г., гневни фенове вдигат плакати: „Кажете „не” на кървавите тайландски пари!” Година по-рано Таксин провежда кампания срещу трафика на наркотици, при която са убити 2600 души, между които и много невинни. Сделката с „Ливърпул” не минава, а притиснат от журналисти, Таксин успява да каже само две имена на футболисти от отбора.

taksimСлед това идва превратът. Таксин е свален от собствената си армия през септември 2006 г. и прекарва доста време в изгнание в имението си в Уейбридж, Съри, струващо 4,5 млн. паунда. Тук той постига две знаменателни неща. Първо, похарчва 81,6 млн. паунда, за да купи „Манчестър Сити” – борещ се за оцеляване футболен клуб с благодарни фенове за разлика от тези на „Ливърпул”. Те го наричат Франк (на англ. – честен), защото фамилията му звучи подобно на Синатра. „Наистина оценявам, че ме приеха”, споделя Таксин, преди да ги дари с улично парти на „Алберт скуеър”, където сам приготвя тайландски спагети и пее клубния химн. Дали някой някога е бил по-оптимистично настроен за предстоящия сезон? – пита един фен на сайта на „Ивнинг нюз” след идването на тайландеца (Таксин даде на новия мениджър Свен-Горан Ериксон 40 млн. паунда за летни покупки). Изведнъж тъмното минало на Шинаватра губи значение или дори се превръща в преимущество. „Г-н Шинаватра спечели слава с прочистването на бандите наркомани в Тайланд. Фенове на „Юнайтед”, пазете се”, пише друг привърженик. Което ни отвежда до второто постижение на Таксин в изгнание: с помощта на „Сити” той се превръща в повален герой на демокрацията. „Аз бяха демократично избран лидер, свален от военен преврат. Познавам британската демокрация и затова те ме разбират добре, заяви той през август. Аз все още съм много популярен в Тайланд, а сега военните се опитват да се оправдаят за начина, по който ме изгониха. Няма доказателства, че съм нарушавал човешките права.”

Фактите обаче говорят друго. Таксин е лидер на партия, наречена „Thai Rak Thai” (Тайландци обичат тайландци), но при неговото управление загинват повече тайландци, отколкото когато и да било. Макар два пъти да е избиран с огромно мнозинство благодарение на популярността си в селските райони, той не е демократ. По време на петте години управление правителството се разправя с медиите, сплашва политическите противници и премахва независимите организации, които го обвиняват в авторитаризъм. Хората в южната част на страната твърдят, че политиката му е довела до разпалването на конфликта между будисти и мюсюлмани, при който до този момент са загинали 2700 души. За милиони тайландци Таксин не е жертва на военните, а човекът, който ги е докарал на власт – скандалната му политика, изпълнена с насилие, дава на непопулярните генерали претекст да вземат властта. На практика Таксин унищожава демокрацията в страната, сега командват танковете.

Тези скандали го принуждават да се оттегли в Уейбридж. През август Върховният съд в Тайланд издава заповед за арест на Таксин и съпругата му Поямин заради незаконно облагодетелстване със сделки за земя за 12 млн. паунда. Три седмици по-късно друг тайландски съд нарежда арестуването му заради нарушаване на търговските закони. И двамата отхвърлят всички обвинения. Също през август Human Rights Watch го нарича “нарушител на човешките права от лош вид” и пита Висшата лига как е допуснала такъв човек във футбола. “Той си спечели някаква слава в изгнание, твърди Крис Бейкър, съавтор на биографията на Таксин. Това също е начин да остане публична личност. Не мисля, че го е грижа толкова за футбола.”

Докато Таксин изнася серенади на феновете на “Сити”, на 6000 мили разстояние опечалени семейства, които са се страхували да говорят, докато е бил на власт, сега търсят справедливост за убитите си роднини. Прокуратурата отваря отново дузини случаи на убити по време на нарковойната, а новоназначена комисия гледа под лупа действията на правителството на Таксин. Според тях не по-малко от 1000 невинни са загинали по време на чистката. “В случая става въпрос как лоши момчета убиват лоши момчета”, разказва член на независимата разследваща комисия. Всъщност, всички данни сочат един виновник – Кралската полиция на Тайланд. Разследване на “Сънди Таймс” разкрива как полицейските отряди на Таксин са раздавали правосъдие в страната. “Ако искаш да бъдеш добър лидер, казва веднъж Таксин, трябва да умееш да разказваш истории.” При своето изкачване по стълбицата в северния град Чан Мей е опознал “несгодите на бедността”, поне така твърди той. Неговият прадядо е бил китайски имигрант, който идва в Сиам през XIX век и се жени за местна. По-късно семейството добива фамилията Шинаватра, което означава “прави добрини всеки ден”. Когато Таксин се ражда през 1949 г., бизнесът с коприна вече е направил рода Шинаватра силен и влиятелен. Баща му е бил депутат, а бизнесът му включвал две кина и договор с BMW. Самият Таксин пък получава образование в скъпо частно училище. След две години в школа за кадети той влиза в полицейската академия. Завършва първи по успех. През 1976 г. се жени за Поямин – дъщеря на високопоставен полицай в Банкок. По-късно Таксин получава бакалавърска и докторска степен по криминология в университетите в Кентъки и Тексас. Когато напуска армията през 1987 г., вече управлява малък бизнес, като продава компютри на полицията. Затънал е обаче в дългове. Краткият период като политически съветник, по време на който плаща често на депутати, го научава на максимата, че “парите стават основен фактор в политиката”. Скоро започва да използва връзките си и си осигурява концесии на примамливи телефонни компании. Бумът на тайландската икономика вдига цената на компаниите му и не случайно през 2001 г. за пръв път попада в списъка с богаташите на “Форбс” със състояние от 1,2 млрд. долара. Налива част от огромното си богатство в своята партия “Тайландци обичат тайландци” и светкавично печели изборите още същата година. Популистки действия като евтино здравеопазване му гарантират преизбирането 4 години по-късно. Докато икономиката просперира, повечето тайландци не ги е грижа за автократичното управление.
Той започва сериозни промени. Например в южен Тайланд – район, населен предимно с мюсюлмани, които говорят малайски, Таксин закрива агенцията, която удържа мирен региона близо 100 години. Това води до бунтове и размирици, в които загиват 2500 души. След инцидента в Так Бей през 2004 г., когато 85 протестиращи мюсюлмани са застреляни от армията, Таксин хвали органите на реда, че “са изпълнявали безпрекословно инструкциите му”. И до ден-днешен полицаите и войниците, които са убивали тогава, имат имунитет от преследване по силата на прокаран закон.

След това идва ред на “нарковойната” – още един потенциален успешен предизборен ход. Дълги години “ya ba” – евтин и водещ до пристрастяване метамфетамин, се разпространява навсякъде из страната. През 2003 г. според тайландските власти “ya ba” има 500 000 редовни потребители и 2 милиона случайни. В популистка реч Таксин отбелязва: “Почти три милиона тайландски деца вземат наркотици, а около 700 000 са сериозно зависими. Пласьорите на дрога са безмилостни към тайландския народ… Затова ако ние сме безмилостни към тях, няма да кой знае какво нарушение.”

Аудиторията му не изпитва никакви съмнения относно това, какво означава “безмилостно”. Таксин хвали усилията на Каласин – провинция, която се обявява за свободна от дрога след кампанията, при която труповете на дилъри са излагани публично за сплашване на останалите. “Понякога хора биват убивани, а имуществото им се изземва, добавя Таксин. Мисля, че ние трябва да отговорим адекватно на това.” След което призовава полицията “да използва чук и юмрук”.

Human Rights Watch осъжда т. нар. “прилагане на екстремна сила”. Отговорът на Таксин е: “Дилърите на дрога ще бъдат вкарани зад решетките или дори може да изчезнат безследно.” Вътрешният министър Ван Мухамад Ноор добавя: “Кого го е грижа за тях? Те разрушават страната ни”.

Полицията и местните власти изготвят т. нар. “черни списъци” на заподозрени в търговия с дрога, които са препратени на вътрешното министерство. В едно от официалните писма, изпратени от МВР до губернатор на провинция, фигурират три начина за премахване на имената от листата: “арест, извънсъдебно убийство или загуба на живот”. По-надолу пише: “Търговците на наркотици са предатели на нацията. Трябва да се отървем от тях. Не ги жалете.” Васант Панич, член на Human Rights Watch”, определя това като доказателство, че правителството е наредило убийствата. “Не може да се интерпретира по различен начин”, твърди Панич. Правителството заплашва с уволнения, ако задачата не бъде изпълнена, като дори предлага бонуси за допълнителни арести.

Кампанията официално започва на 1 февруари 2003 г. Само три седмици по-късно вътрешният министър обявява, че 993 души са убити, като само 16 от тях са жертви на вътрешна война на бандите. По държавната телевизия не спират да излъчват репортажи от убийствата. “Не спираха да се хвалят, спомня си Крис Бейкър. Това винаги бе първата новина за деня. Винаги казваха, че един търговец на дрога е застрелял друг”.

Малцина обаче вярват на това. Тайландската полиция е известна със своята подкупност и бруталност, като мъченията в затворите са повсеместни. Адвокат от Банкок, който през 2004 г. публично обвинява полицията, че измъчва и пуска електрошок на клиентите му, е отвлечен и почти сигурно убит впоследствие. “В Тайланд разделителната линия между полицията и професионалните убийци е толкова тънка, че на практика не съществува”, смята Бейкър. Нощем някои служители убиват за пари, други ръководят банди.

Human Rights Watch притежава и други документи. Като например писмо от кмет до заподозрян в търговия с дрога. “Центърът за борба с дрогата в Бан Паеу смята, че ти си въвлечен в бизнеса с “ya ba”, пише в писмото. За да си сигурен, че животът ти ще е дълъг и щастлив, следвай следните инструкции.” На заподозрения му е наредено да се яви в най-близкия здравен център за медицински тест и да получи специална идентификационна карта. Писмото завършва с напомняне: “Центърът за борба с дрогата не гарантира вашата сигурност, ако не изпълните инструкциите.”

Съмненията за участие на полицията и за точността на “черните списъци” бързо нарастват. “Оказа се, че в тях има много случаи на разчистване на лични сметки, признава шефът на полицията Сант Сарутанонд. Някои хора вероятно са попаднали там погрешно, може би вина на разсеяни служители.” Дори верният на Таксин вътрешен министър Ван Ноор има сериозни съмнения. “Някои хора никога не са се занимавали с дрога”, заключава той. Черният списък на една провинция в близост до Банкок включва адвокат, който просто е защитавал дилъри.

Това обаче не впечатлява Таксин. “Убийството не е необичайна съдба за перверзниците, отбелязва той. Обществеността не бива да се притеснява от тяхната смърт.” Когато член на Human Rights Watch докладва за това до ООН, Таксин нарича поведението му “грозно”. Същият получава смъртни заплахи по телефона, за да спре да информира ООН. Докато недоволството расте, Таксин се обръща към нацията с думите: “Престанете да мислите като чужденци за човешките права.”

Някои случая обаче – като този със смъртта на 9-годишно момче, загинало от полицейски куршум; на 16-месечно бебе, убито в скута на майка си; на бременна жена, застреляна пред очите на двамата си сина – идват твърде много, за да бъдат преглътнати. Не след дълго вътрешният министър спира да изнася статистически данни за убитите в кампанията и дори съветва властите да използват за заподозрените думата “издъхнал” вместо “убит”. Правителството дори назначава комисия да разследва смъртните случаи, но полицията така и не изпраща докладите преди края на април, когато кампанията на практика е приключила. По това време започва войната в Ирак и вниманието на света се насочва натам.

Общо 2656 души саубити по време на войната на Таксин с дрогата, сочат данните на неговото правителство. Извършени са над 52 000 ареста, отнето е имущество за около 50 млн. паунда. “Сега можем да кажем, че дрогата вече не е наш проблем, обявява Таксин по-късно същата година. Синовете и дъщерите ни вече се завърнаха при нас.”

Мнозина тайландци обаче загубват синовете и дъщерите си завинаги. Днес Са и Каеу Пхумала едва смогват да издържат двамата си внуци на 5 и 12 г., чиито родители са убити през март 2003 г. Те са се появили в черните списъци, след като са наели два камиона и са обновили къщата си в Кон Бури – нелош квартал на пет часа път от Банкок. “Хората се чудеха откъде имат пари, спомня си 65-годишният Каеу. Предположиха, че са от дрога.” Всъщност те са спечелили малко над 80 000 паунда от държавната лотария, но са запазили това в тайна, за да не ги оберат. Една сутрин колата им е спряна от трима въоръжени мъже с качулки. Един от тях ги прострелва в главите. Humans Right Watch разследва смъртта на Ником и Канрая Оункаеу. Миналия ноември организацията моли полицията да изтрие имената от черния списък и да потърси убийците им. Не е направено нищо. Това не изненадва бащата на Канрая – 70-годишния Са Пхумала. “Полицията никога няма да намери убийците, защото убийците са самите полицаи.”

Масовото усещане, че органите на реда стоят зад убийствата не идва току-така. Мнозина са убити, след като са се явили в участъците, за да изчистят името си или да се предадат. През 2003 г. селяни от провинция Пхечабун виждат полицаи на място, където след няколко часа са открити труповете на четирима фермери. “Разберете, казва полицай на едно от сирачетата. Не сме убили баща ви. Това бяха полицаите от Лом Сак (друг район).”

Само малка част от случаите са разследвани. “След убийство се очаква полицията да дойде и да задава въпроси, казва Са Пхумала. Но те никога не идваха.” Най-уличаващото полицията доказателство идва от нейните редици. Сомхай е детектив от североизточен Тайланд. Разговаряме с него една вечер в кухнята на луксозния му апартамент. Един от роднините му е убит по време на кампанията. Той е убеден, че убиецът е полицай. “Мисля, че това е един от моите хора”, твърди Сомхай, който обвинява само някои от полицаите. Основната част са били в “екипи” под командване от по-висок чин. Те са идентифицирали целите си с помощта на местната полиция, откъдето им предоставяли снимки.

Малцина принципни правителствени служители подават оставки. Сомхай не е от тях. “Има само два начина да махнеш нечие име от черния списък, обяснява той. Да го арестуваш или да го убиеш.” Това е най-жестокият парадокс: колкото по-малко доказателства има срещу теб, толково по-вероятно е да те убият. “Ако не го арестуваш, как иначе ще го махнеш от списъка? Опитахме се да съберем малко доказателства. Дори тези, срещу които нямахме нищо, пак бяха убити”, добавя Сомхай.

Веднъж посочен за ликвидиране, дори доказателства за невинност не биха те спасили. Полицията нарежда на Ником Оункаеу да докаже, че е спечилил от лотарията. Макар да го прави, той и жена му са убити.

19-годишният ученик Чаоват Сувантха се е явил на 5 от 6-те призовки в полицията, дал е тестове за урина, съгласил се е да посети петдневен курс за влиянието на наркотиците. Застрелян е на път за дома след последния училищен ден. В тялото му е намерен куршум от полицейски пистолет.

Кое е принуждавало тези служители да убиват? “Те вярваха на това, което медиите казваха, че жертвите са лоши хора, които заслужават да умрат”, смята Сомхай. Кампанията бързо показва, че само един човек има силата да я спре. “Таксин можеше да го направи”, добавя Сомхай.

Дълги години полицията е част от вътрешното министерство, но при Таксин е директно наблюдавана от премиера. “Поемам пълна отговорност, за да гарантирам, че тези три месеца имат истинска стойност, че те ще влязат в историята като начин за справяне с дрогата в Тайланд”, казва Таксин тогава. Може ли той да е бил неосведомен или безсилен да спре безчинствата?

Падането му започва в началото на 2006 г., когато семейството му продава акциите си в “Shin Corp” – телекомуникационния гигант, който Таксин е основал, за 1,9 млрд. долара на сингапурското правителство. Местните обвиняват Шинаватра, че са го направили, за да избегнат плащането на данъци и че са продали национално богатство на чужденци. Хората излизат по улиците, за да протестират. Тогава идват танковете. Таксин е в Ню Йорк и се готви се да произнесе реч пред ООН, когато собствените му генерали узурпират властта в Банкок. Страхувайки се за безопасността си, той не се завръща в Тайланд.
Таксин е приет радушно в Британия през 2006 г. на “частна визита”. “Аз съм много щастлив в Обединеното Кралство, казва той през октомври. Хората са приятелски настроени”.

Таксин е дребен мъж, който говори тихо. Пословично обидчив, той не остава дълго извън светлината на прожекторите. Харизматичен оратор в Тайланд, той говори английски уверено, но лошо. Срещата ни е уредена от лондонската PR-агенция “Bell Pottinger”. Нейното мото е “По-добри репутации”, макар че Таксин е доволен от своята. Той се хвали колкото агресивен е в бизнеса и политиката. “Когато ме атакувате, аз отвръщам с атака”, предупреждава той. Няма угризения за нарковойната. Подобно на много страни, Тайланд е имал и още има проблем с дрогата. Но дали това оправдава убийството на 2656 мъже, жени и деца? Таксин оспорва цифрата, макар тя да е предоставена от неговото правителство. “Това е част от долна кампания срещу мен”, смята той.

Показвам на Таксин документа, който доказва, че политиката на убийства е поръчана от кабинета. Той веднага се дистанцира от онова, за което преди време каза, че поема пълната отговорност. “Ако това е поръчано от някого, то той трябва да отговаря”, казва той. Не е ли можел поне да спре кампанията, когато е станало ясно, че в списъците има и невинни? “Като премиер аз имам толкова много задължения. Как може един човек да е отговорен за всичко в страната?”, добавя Таксин. Странна и страхлива защита: “Бях твърде зает, за да спра клането.”

А какво ще каже за убитите деца? Темата обърква Таксин. Той казва, че “само едно” е застреляно от полицията, но “не може да си спомни как точно се е случило”.

Да освежим паметта му: само през първия месец на кампанията са убити 4 деца под 9-годишна възраст, освен това още 13 тийнейджъри – това показва статистиката на тайландските борци за човешки права. Таксин предпочита да се фокусира върху “милионите зависими”, които той бил спасил. Отрича да е подстрекавал полицията “да действа решително и безмилостно” срещу заподозрените. “Никога не съм казвал това, твърди Шинаватра и добавя: Не е станало, защото съм им казал да убиват. Казах само, че “трябва да действаме твърдо.”

Таксин се гордее с близките си отношения с полицията, но твърди, че никога не е бил “патрулиращо ченге, което убива”. Признава също, че някои полицаи търгуват с наркотици, други вероятно убиват за пари. “Мислите ли, че всички те са добри хора? – пита той. – Няма начин.” Обвиненията към полицията в бруталност по онова време сякаш не го засягат: “Шефът на полицията трябва да се справя с това, не премиерът”.

В момента върви ново разследване на “нарковойната” в Тайланд. Независима комисия опитва да установи точния брой на смъртните случаи, след което трябва да компенсира роднините и да назове убийците. Очаквано тайландската съдебна система не разчита на собствената си безпристрастност. Главният прокурор вече призова британците “да не съдят предварително” – право, отнето на онези, които са застреляни по време на кампанията.

Адвокати смятат, че “нарковойната” на Таксин може да се смята за престъпление срещу човечеството. Шинаватра намира това за забавно. “Нищо лошо не съм направил, смее се той. Аз просто прокарвах политика. Тези, които са вършили лоши дела, трябва да отговарят.” Комисарят по човешките права Васант мисли различно: “Тези, които са определяли политиката, са главни виновници за убийствата”. Според Васант само заплаха от Международния наказателен съд “ще гарантира, че такива неща няма да се случват повече”. Тайланд е подписал Договора от Рим през 2000 г., но не го ратифицира по времето на Таксин.

Той не изпитва угризения за невинните убити. Вероятно няма и да му се наложи. Новата комисия може само да придвижи доказателствата си или до полицията, която едва ли някога ще предприеме нещо, или до местното ФБР, което почти нищо не разкрива.

Таксин смята, че ще се върне в родината си след общите избори, насрочени за края на декември. Ако се появи преди това, ще предизвика “конфронтация”, която би могла да накара хунтата да отложи изборите. “Искам Тайланд да се върне към демокрацията”, добавя той. След това щял да се пребори и с обвиненията в корупция срещу него. Ще успее ли? “О, това е лесно”, усмихва се широко той.

Верните му партийни приятели са създали нова партия и смятат да участват в изборите. “Това е критичният момент, смята Бейкър. Таксин ще вложи много пари, за да добие достатъчно влияние и да сложи спирачки на съдебното дело срещу него и семейството му.” Колко? Като не броим запорираните от властите 1,5 млрд. долара, той все още разполага с 4 млрд., изчислява Бейкър. “Нямам толкова много, казва Таксин. Разполагам с малко над 2 милиарда долара.” Заради замразяването на някои авоари, богатството му се смалявало, твърди той. Но въпреки това разполага с повече, отколкото всеки един от съперниците му. Таксин отрича да финансира която и да е политическа партия в родината си, на което малцина тайландци вярват, включително подкрепящите го.

Какво мисли за поддръжниците си в Англия? Майсторът на късия разказ написа нова част от историята за лудите милиардери, инвестиращи във футбола, на която повечето фенове изглежда вярват. Но ако сега пуснете в “Гугъл” “Manchester City” и “human rights”, ще намерите около 70 000 статии – факт, който никакви спагети не могат да зачеркнат. “Не искам да развалям купона, пише един фен в “Ивнинг нюз”. Но какво ще стане, ако този чуждоземен беглец се окаже международен престъпник? Само се надявам, че накрая няма да го целят с яйца след няколко месеца. Наивници ми изглеждат твърде мека дума.”

По в. Сънди таймс

Related posts:

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
2 Responses
  1. zvetomira says:

    hi,its very intresting material about taksin shinavatra,his education,popularity and job.i want to know more about

  2. zvetomira says:

    hi,its very intresting material about taksin shinavatra,his education,popularity and job.i want to know more about,and his family and work in england,also where is he living now and what is he busy now

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>