Subscribe RSS
НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ Mar 07

Има някой неща които не се знаят от бизнесмените които искат да инвестират в Тайланд поради липса на такава информация, например за спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Тайланд която е подписана от министърът на финансите Муравей Радев и заместник министърът на външните работи на Кралство Тайланд Сукумбанд Парибатра. Тук представям извадка от Държавен вестник която се отнася за насърчаване и защита на инвестициите:

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ТАЙЛАНД ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
(Ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 23 юни 2004 г. – ДВ,бр.58 от 2004 г. В сила за Република България от 12 август 2004 г.)

(обн.,ДВ,бр.115 от 30 декември 2004 г.)

Правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд, наричани по-долу “договарящи страни”,
в желанието си да разширяват и задълбочават икономическото сътрудничество между двете държави на дългосрочна основа и по-специално да създадат благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на взаимна изгода,
признавайки необходимостта от защита на инвестициите от инвеститори на двете договарящи страни и стимулиране на притока на инвестиции и индивидуалната бизнес инициатива с оглед насърчаване на икономическия просперитет на двете договарящи страни,
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието “инвестиции” ще означава всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститорите от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна съгласно съответните закони и разпоредби на последната договаряща страна, и ще включва по-специално, но не изключително:
а) движимо и недвижимо имущество и други имуществени права;
b) акции, дялове и облигации и всякакви други форми на участие в дружества;
c) права на парични вземания или на изпълнение съгласно договор, имащо икономическа стойност;
d) права на интелектуална собственост, включващи по-специално авторски права, патенти, индустриален дизайн, търговски марки и търговски наименования, технологически процеси, ноу-хау и гудуил;
e) стопански концесии, дадени по силата на закон, съгласно договор или административен акт на компетентен държавен орган за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били извършени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите и разпоредбите на договарящата страна, на чиято територия са били извършени инвестициите, както и на съответните разпоредби на този договор.
2. Понятието “приходи” означава законни суми, получени от инвестициите и по-специално, но не изключително включват печалби, дивиденти, лихва, хонорари и други такси.
3. Понятието “инвеститор” ще означава:
а) по отношение на България:
– физическо лице, което е гражданин на Република България, в съответствие с нейното приложимо право;
– всякаква компания, фирма, дружество, организация или асоциация, със или без статут на юридическо лице, регистрирано или учредено в съответствие със законите на Република България, със седалище на нейна територия;
b) по отношение на Тайланд:
– всякакво физическо лице, имащо гражданството на или постоянно пребиваващо в Кралство Тайланд в съответствие с неговите закони; или
– всякаква корпорация, дружество, тръст, организация, асоциация или предприятие, регистрирано или надлежно учредено в съответствие с приложимите закони на Кралство Тайланд.
4. Понятието “територия” ще означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Кралство Тайланд, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.
5. Понятието “свободно използваеми валути” ще означава валутите, които Международният валутен фонд (МВФ) определя периодично като свободно използваеми валути в съответствие с Устава на МВФ и неговите изменения.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. Всяка договаряща страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони и разпоредби въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на нейна територия на граждани на другата договаряща страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3
Третиране на инвестициите

1. На инвестициите от инвеститори на едната договаряща страна, направени на територията на другата договаряща страна, и на приходите от тях ще се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, което се предоставя на инвестициите и приходите на инвеститорите от последната договаряща страна или от която и да е трета държава.
2. Разпоредбите на алинея 1 от този член няма да се отнасят за каквото и да е предимство, което договарящата страна предоставя на инвеститори на трета държава по силата на:
а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни международни споразумения, водещи до такива съюзи и други форми на икономическо сътрудничество;
b) споразумения, свързани с данъчното облагане или всякакво местно законодателство, свързано с данъчното облагане.
3. Всяка договаряща страна си запазва правото да прави или поддържа, в съответствие със своето действащо законодателство, изключения от националния режим, предоставен съгласно алинея 1 на този член. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само по отношение на инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.
4. Ако националното законодателство на договарящите страни или настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между договарящите страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, даващи право на инвестициите от инвеститори на другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такава разпоредба ще има приоритет пред този договор до степента, до която е по-благоприятна.

Член 4
Обезщетение за загуби

На инвеститори на едната договаряща страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно национално положение или други подобни събития, ще се предоставя по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5
Отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститорите на едната договаряща страна няма да бъдат отчуждавани, национализирани или подлагани на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване (наричани по-нататък “отчуждаване”), на територията на другата договаряща страна освен по надлежен законов ред в обществен интерес на недискриминационна основа и срещу навременно и адекватно обезщетение.
2. Обезщетението ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди датата на отчуждаване или преди предстоящото отчуждаване да стане публично известно, което е по-рано, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва лихва по приложимия курс на територията на тази договаряща страна до датата на плащането. Плащането на такова обезщетение ще бъде свободно преводимо в свободно използваема валута.
3. Засегнатият инвеститор ще има право в съответствие със закона на договарящата страна, извършила отчуждаването, на разглеждане от съдебен или друг независим орган на тази договаряща страна на неговия случай и на оценката на неговата инвестиция съгласно принципите, изложени в алинеи 1 и 2. Договарящата страна, извършила отчуждаването, ще положи всички усилия да осигури навременното извършване на това разглеждане.

Член 6
Свободен превод

1. Всяка договаряща страна ще предоставя на инвеститори от другата договаряща страна след изпълнението на данъчните задължения на инвеститорите свободния превод в свободно използваема валута на:
а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
b) доходи от инвестицията;
c) приходи, получени от продажбата и общата или частичната ликвидация на инвестицията;
d) сумите за изплащане на заеми, свързани с инвестиции;
e) обезщетението, платимо в съответствие с членове 4 и 5;
f) възнаграждението, получено от граждани на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на нейна територия, в съответствие с нейните закони и разпоредби.
2. Преводите, посочени в алинея 1, ще се извършват без забавяне по преобладаващия пазарен валутен курс в деня на превода на територията на договарящата страна, където е направена инвестицията.
3. Всички преводи съгласно този член ще получат третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводи на инвестиция, направена от инвеститор от която и да е трета държава.

Член 7
Суброгация

Договаряща страна, която по силата на гаранция за нетърговски риск, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща страна, извършила плащане на един от своите инвеститори, ще бъде оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и исковете, а също така да поеме задълженията на споменатия инвеститор. Суброгирането в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се простира също и върху правото на превод, посочено в член 6. Платилата договаряща страна не може да придобива права или да поема задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8
Разрешаване на спорове между договарящите страни

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите страни.
2. Ако спор между договарящите страни не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от започването на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на някоя от договарящите страни пред арбитражен съд.
3. Такъв арбитражен съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин:
В рамките на три месеца от получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща страна назначава един член на съда. Тези двама членове определят след това гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни се назначава за председател на съда. Председателят се назначава в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в рамките на сроковете, определени в алинея 3 на този член, необходимите назначения не бъдат извършени, всяка от договарящите страни може при липса на друго споразумение да покани президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако вицепрезидентът е гражданин на някоя от договарящите страни или също е възпрепятстван да изпълни посочената функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд взема решенията си на основата на разпоредбите на този договор, сключен между договарящите страни, както и на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.
6. Всяка договаряща страна ще поеме разходите за своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите страни.

Член 9
Разрешаване на инвестиционни спорове

1. В случай на спор във връзка с инвестиции между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна ще се проведат консултации между засегнатите страни с оглед разрешаването на спора приятелски.
2. Ако тези консултации не доведат до намиране на решение в рамките на три месеца от датата на молбата за разрешаване, инвеститорът може да отнесе спор във връзка с членове 4, 5, 6 и 7 за разрешаване по свой избор пред:
а) компетентните съдилища на договарящата страна, на чиято територия е била направена инвестицията; или
b) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, в случай че и двете договарящи страни са договарящи държави по Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г.; или
c) международен арбитражен съд ад хок, съставен в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL).
Всяка договаряща страна ще даде своето съгласие за отнасянето на спора пред международен арбитраж съгласно подточки b) и c) на тази алинея.
3. Арбитражният съд, създаден съгласно този член, постановява решението си на базата на националните закони и разпоредби на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, както и приложимите принципи на международното право.
4. Всички арбитражни решения ще бъдат окончателни и задължителни за страните по спора и ще се приведат в изпълнение в съответствие със законите на договарящата страна по спора.
5. Всички суми, получени или платени в резултат на разрешаването, ще бъдат свободно преводими в свободно използваема валута.

Член 10
Консултации

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите стъпки за провеждане на тези консултации.

Член 11
Приложимост

Разпоредбите на този договор ще се прилагат от датата на влизането му в сила също и за инвестициите, направени преди тази дата, съобразно съответното действащо законодателство.

Член 12
Влизане в сила, продължителност и прекратяване

Този договор ще влезе в сила на тридесетия ден след датата на второто от уведомленията, с които договарящите страни се информират взаимно, че техните конституционни изисквания за влизането в сила на договора са били изпълнени. Той ще остане в сила за първоначален период от десет години. След това ще продължи да бъде в сила за неопределен период, при условие че не бъде прекратен от договарящата страна с предварително дванадесетмесечно писмено уведомление до другата договаряща страна. По отношение на инвестиция, приета докато договорът е в сила, разпоредбите на членове от 1 до 11 ще се прилагат за последващ период от десет години от датата на прекратяването.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този договор.
Съставен в Банкок на 11 септември 2003 г. в два оригинални екземпляра на български, тайландски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен ще бъде английският текст. За правителството на Република България: За правителството на Кралство Тайланд
Красимир Катев,
заместник-министър на финансите Сураки_арт Сатиратай,
министър на външните работи

Протокол

При подписването на договора между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за насърчаване и защита на инвестициите долуподписаните, надлежно упълномощени от техните съответни правителства, в допълнение се споразумяха по следните разпоредби, които ще се считат за неразделна част от споменатия договор:
По отношение на член 2 се подразбира, че за момента чуждестранните инвестиции, допуснати в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата страна, на чиято територия са били направени инвестициите, трябва да получат, където се изисква, специално писмено разрешение от компетентните органи с оглед инвеститорите да могат да повдигат искове в съответствие с договор за защита на инвестициите.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този протокол.
Съставен в Банкок на 11 септември 2003 г. в два оригинални екземпляра на български, тайландски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен ще бъде английският текст. За правителството на Република България: За правителството на Кралство Тайланд
Красимир Катев,
заместник-министър на финансите Сураки_арт Сатиратай,
министър на външните работи

* край на документа *

Related posts:

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>