Subscribe RSS
Будистки Тайланд Jul 14

Будизмът е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало около VI век пр.н. е. в южна Азия. Основателят на учението е Сидхарта Гаутама Буда, buddha-1или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя). В рамките на учението се приема за първият Пробуден, който полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Будизмът възниква в Индия в разцвета на брахманската религия и джайнизма. За разлика от брахманизма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

Учението на Буда е изцяло насочено към освобождаването от присъщото за всички същества страдание и постигането на това пробуждане, което се нарича още просветление, Бодхи или нирвана. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. В основата на будисткото учение е разбирането за причина и следствие (карма): миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.
monks_thailand
Първите поучения Буда Шакямуни дава в Индия и когато го попитали какво преподава, той отговорил: “Всяко живо същество търси щастието и иска да бъде щастливо, а аз преподавам за това как стоят нещата”. Постепенно будизмът се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония. Днес, будизмът е една от големите световни религии, като броят на нейните последователи (около 350-380 млн. по целия свят, по-голямата част е концентрирана в страните от Азия) я нареждат на 4 място. Будизмът продължава да разширява своето влияние и да привлича нови последователи, като в последните години преживява силно развитие в страните от западния свят.

Четирите Благородни Истини
Четирите Благородни Истини са основните идеи, залегнали в основите на всички будистки школи, тъй като произлизат директно от първите учения, които е дал Буда след постигането на Просветление. Четирите Благородни Истини могат да бъдат метафорично сравнени с етапите на лечение, характерни за практиката на един лекар. При това сравнение първата истина е поставянето на диагнозата (страданието), втората е показване причината на болестта (желанието), третата казва, че има начин за лечение (премахване на страданието) и четвъртата — предписването на лечение (Благородния Осмократен Път). От такава гледна точка съществата са болни (страдащи), а Буда е лекар, който може да им помогне да се излекуват.
1. Истината, че има страдание (духкха) – животът е несъвършен, неудовлетвореността и страданието съществуват и са универсални. Разбира се, в живота има и моменти на щастие и удоволствие, но дори и те съдържат в себе си страдание, тъй като накрая свършват и ние сме неудовлетворени от факта, че не можем да ги изпитаме отново или от изгарящото ни желание отново да ги изпитаме. Първата истина съдържа в себе си и ученията за Трите Характеристики на Съществуването (Трите Печата).
2. Истината, че причината за страданието е желанието. Вярваме, че някое действие, постижение, човек или предмет ще доведат трайно задоволяване на Аз-а, при положение, че самият Аз не е нищо повече от илюзия на ума. Поради това и самото желание от своя страна пък е причинено от невежеството (авидя).
3. Истината, че страданието свършва, когато няма желание. Всяко човешко същество има възможността да премахне страданието, достигайки до състояние на осъзнаване отвъд него. Това е и крайната цел на будисткото обучение, обикновено позната и като “нирвана” (тук трябва и да се спомене, че при различните школи на будизма постулирането и описанието на тази крайна цел може до известна степен да се различава).
4. Истината, че има начин за премахване на страданието. Този начин е следването на пътя на Буда, познат като Благородния Осмократен Път, тъй като съдържа осем степени.
buddha

Трите характеристики на съществуването
Едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Според това учение светът, който ние възприемаме, е белязан от три основни характеристики:
1. Непостоянство (Анитя)
Будизмът постулира, че както нашият вътрешен психически живот, така и външният свят са в процес на непрекъсната промяна. Всичко съставно е непостоянно и нестабилно, зависещо от определени условия за своето съществуване. Всичко е в постоянно движение и условията са непрекъснато променящи се. Никой от нас не е физически, емоционално и умствено същият, какъвто е бил преди години и дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и душевни състояния се раждат, набират сила, отслабват и умират. Ние сме променящи се същества в променящ се свят и не е възможно да намерим сигурност дори и в най-близко бъдеще. Нещата се появяват и изчезват, раждат и умират. Нищо не се запазва.
2. Страдание (Духкха)
Будизмът има за цел да покаже път за освобождение и духовно решение на човешкото страдание. Будизмът е една от основните религии в света, но за разлика от християнството, юдаизма и исляма, будизмът не е теистична религия. В западния свят думата “религия” се свързва с нуждата от вярване в нещо свещено и висше, именно поради влиянието на другите религии, и затова много хора разглеждат будизма по-скоро като философия.

Все пак, въпреки че в будизма не се говори за бог, в който да вярваме, не може да бъде и разглеждан само като философия, тъй като не е просто интелектуална структура. Буда отрича догматизма и сляпата вяра, като съветва жителите на Калама да проверяват твърденията както на брахманите, така и на будистките монаси (бхикшу) на базата на своя собствен опит и истински прозрения (даршана). А ако нямат такива, да се уповават на Буда, Дхарма и Сангха.
3. Безсубектност (Анатман)
Анатта (на пали, анатма на санскрит) е в основата на будисткото учение, че агрегатите, елементите и сферите на човешкото битие (пудгала) не съдържат в себе си такава специфична дхарма като Аз, душа, човек. Материята, казва Буда, не е Аз (тя е анатта), чувствата не са Аз (те са анатта), възприятията не са Аз (те са анатта), нагласите не са Аз (те са анатта), съзнанието не е Аз (то е анатта). Единственото, за което можем да бъдем сигурни, че съществува (асти), казва Асанга, великият реформатор на Махаяна, е идеята за несъществуването на Аза.

Основни традиции в будизма
След като постига просветление, Буда дава множество учения до края на живота си. Тези ученияbuddha_2 не са били категоризирани както сега, но се различавали според индивидуалните нужди на учениците, които идвали при него за поучения. По-късно будистките последователи формално раздели тези учения и така систематизирали до голяма степен огромните по обем учения. Понастоящем будистките учения могат да се разделят основно на 3 главни групи: южен будизъм (Тхеравада) и източен будизъм (Махаяна), както и северен будизъм (Ваджраяна), който обаче философски принадлежи към традицията на Махаяна. Отделно внимание заслужава и традицията на Дзен (Зен) като част от Махаяна.

1. Тхеравада
Произлиза директно от първите монаси, които са приели ученията директно от Буда. Днес от множеството школи на Хинаяна будизма е останала само школата Тхеравада , разпространена основно в южна и югоизточна Азия: Шри Ланка, Лаос, Тайланд, Камбоджа, както и отчасти в Китай, Виетнам, Малайзия и Сингапур.

Основна цел в практиката на Тхеравада е постигането на собственото освобождение от страданието. Тхеравада учи, че това страдание е причинено от състояния на ума като алчност (желание), омраза и илюзия. Освобождението от своя страна може да бъде постигнато чрез прилагане в практиката на ученията за Четирите Благородни Истини и Благородния осмократен път. Тхеравада учи окуражаването на полезните (благоприятни) състояния на ума, избягването на вредните (неблагоприятни) състояния на ума, и тренирането на ума в медитация. Тхеравада е чиста откъм ритуали традиция с основен акцент върху изучаване на ученията.

2. Махаяна
Подчертава безграничното, универсално състрадание или себеотрицание. Цел е алтруистичното постигане на пробудения ум (Бодхичита), като средство и знание как най-ефективно да се помогне на другите да постигнат Нирвана. За разлика от Тхеравада, където на преден план е постигането на собственото просветление чрез собствени усилия, в Махаяна основна роля заема Бодхисатва-идеала. Бодхисатвите са същества, които като хора са успели да постигнат просветление (Бодхи), но са се отказали от влизане в Паринирвана, за да могат ефективно да помогнат на всички други хора, в крайна сметка и на всички други същества, също така да постигнат тази цел. Ударение се поставя често на осъзнаването на пустотата (shunyata) и Буда природата във всяко живо същество. Основни текстове в Махаяна са Диамантената сутра, Сърдечната сутра и Лотосовата сутра.

Последователите на Махаяна считат това учение като съдържащо ученията на Тхеравада. Махаяна будизмът в чистата си форма е разпространен най-вече в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В Тибет, Хималайските региони и Монголия е разпространена форма на Махаяна, наречена Ваджраяна, която ще бъде разгледана по-долу. Други значими школи в Махаяна са Дзен (Зен), и Амитаба.

3. Ваджраяна
Ваджраяна съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много т.нар. умели методи (санскрит Упая), които при връзка с автентичен учител с риемственост могат многократно да ускорят духовната реализация. Подобно на индуистката система те носят името Тантра, но за да не се смесват понятията следва да се добавя “Будистка” поради различните цели, посочени от съответните учители. Тези умели методи включват взимане на убежище, визуализация или по- скоро медитация с Буда – форми, рецитиране на мантри, ритуали и посвещавания и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел бърза трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества.

Ваджраяна обръща особено внимание на директното непосредствено предаване от учител на ученик. Ученията включват ритуали и практики, които се изучават само постепенно директно от квалифициран учител (Лама). Поради тази причина Ваджраяна се възприема като езотерично учение в рамките на Махаяна, за разлика от екзотеричните, обществено достъпни практики на другите школи.

Според ученията на Ваджраяна Буда е представил първо основите на ученията си на всичките си последователи, които се обърнали към него за помощ (учения, станали известни като Тхеравада), след това предал по-висшата част от ученията си само на ограничен кръг от напреднали ученици, които имали мотивацията да постигнат Просветление за благото на всички същества (учения, известни като Махаяна), и накрая на най-откритите и силни умове предал ученията, които са познати като Ваджраяна.

4. Дзен
Ученията на Дзен будизма произлизат основно в Махаяна сутрите, създадени в Индия и Китай (Диамантената сутра, Сърдечната сутра, Лотусовата сутра). Дзен будизмът е част от Махаяна будизма, и като такъв се придържа към основните елементи на будистката философия: ученията за Четирите благородни истини, Осмократния път, петте предписания и петте скандхи, трите характеристики на съществуването. Дзен съдържа и учения, специфични за Махаяна, като например Бодхисатва идеалът.

Дзен води началото си от Китай, където будисткият монах Бодхидхарма разпространява ученията на Буда. Тези учения стават известни като Чан, като тяхната поява и развитие са тясно свързани и с традиционните даоистки учения в Китай. Впоследствие Дзен се разпространява и намира най-силно развитие в Япония (Дзен е японската транскрипция на китайското наименование Чан).

Основният инструмент и същността на Дзен е седяща медитация (дзадзен на японски). По време на дзадзен практикуващият заема традиционна позиция (като лотус, полулотос или други) и насочва цялото си внимание върху процеса на седене, позата и дишането. С оглед на обекта на медитацията са се развили две школи на Дзен:
Сото – основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки “осъзнаване на момента”.
Риндзай – подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.

Тайландски монаси
95% от населението на Тайланд е Будистко, това е по скоро начин на живот отколкото друга monks1религия. Тайландците не виждат Буда като бог, а като истински човек, който достига просветление чрез медитация и водещ към добър живот. Когато се молят по отношение на неговия образ те му обещават, че ще направят всичко възможно да бъдат добри.

Има две секти на будистки монаси в Тайланд, с оранжеви роби Mahanikai и по-строги, по-академични с червено-кафяви роби Thammayut кой може да яде само едно ядене на ден (преди обяд), при условие че за тях от тези, които искат да направят техните способности. Те не могат да докоснат пари.

monkУслугите на монасите са при поискване за всеки повод. Нова къща или колата, трябва да бъде благословена, да донесе късмет. Девет монаси са необходими за един брак, и три дни при пеене “мантри” от група монаси е нормално в едно погребение. В основата на будизма в северната част на Тайланд е анимизъм – вярата, че всички неща, като например дървета, камъни и реки, са с живи души, “Духът на къщите” извън всички сгради в Тайланд са привлекателни за всички евентуални вредни дух, така че те няма да “общуват “с хората, които живеят наблизо. Будизмът е успял да се настани с анимизъм в Тайланд, които произвеждат смеси от морална философия и суеверия. Будизмът не само учи на толерантност но се извършва и дейността. Той не твърди, че другите религии са неверни, той ви съветва да направите свои собствени решения.

За да се превърне в будистки монах кандидатът трябва да направи пълен разрив с всичко в monk-2нормалния живот, да остави семейството и колеги след себе си, да напусне живота на удоволствието от храненето и секс, автомобили и спорт, както и всички неща, които постигането на, така наречените , добър живот. Обикновено монашеството е между 3 месеца и 3 години, но за някой това е за цял живот.
Церомонията по приемането на нов монах започва с избръсване на косата и веждите, обличане в бяла роба или така наречената Там Куан Нак церемония която е в продължение на 2 часа проведена от експерт, след това следва пираване за последно преди отказване от плътския живот. След което новият монах се изпраща в храм, като се носи на рамене от неговите приятели и се обикаля три пъти храма като разпръскват монете като символ за отказване от матерялния живот, след което бащата води синът си в храма и го представя пред монах с жълта роба в ръцете. След като бъде приет и благословен от монаха в храма кандидатът монах обещава да следва десете основни правила на будизма и след което му се помага да облече оранжевите роби.
Всики тези обичаи са различават според района. Това е и един от най-големите моменти от живота на Тайландския мъж когато от младеж става мъж.
bangkok-monks
Има няколко правила които трябва да се знаят, като жените нямат право да докосват монах, когато монаха е седнал жената трябва да е на по ниско от него, това обикновено означава че трябва да седне на земята. В автобусите когато се качи монах може да се види как жените стават да освободят предните седалки в автобуса къде да седнат монсите като избягват всякакъв контакт с тях.

Тайландските Будистки монаси освен в храмовете могат да се срешнат навсякъде в съвремения живот на Тайланд, в автобусите, по центъра на Бангкок, в големите молове, но има едно място което е доста необичайно за тях и винаги можеш да срешнеш няколко. Това е най-големия мол за компютри в Бангкок -“Пантип Плаца” който е на 5 етажа, тях ще ги видите не къде да е а в магазините на Apple и Sony, или казано най-скъпите маркови компютри. Да съвременият свят с неговите технологий е навлязъл и в живота на Тайландския монах, често се виждат на улицата с мобилен телефон или със слушалки в ушите и mp3 player в ръка. Купуват си предимно лаптопи и то маркови и сърфират в нета. Изглежда, че да си монах в Тайланд можеш да разполагаш с доста добри средства.
Скоро имаше по новините на телевизията, показна акция как хващат фалшиви монаси, или както ги наричат “монаси супермени” защото са ги заснели как се преобличат в оренжевите роби в улични телефонни кабини. Оказа се че това са китаиски туристи които са дошли на екскурзиа в Тайланд да препечелят някоя пара, като ходят предимно в Китайския квартал и събират благословиня в малките улички. За няколко дни бяха събрали над 60000 бата (около 1800$), от тук можете да се убедите колко благородни са хората към Будизма. Има и такива които ги хващат с дрога или да пият и гледат порно списания, новините тук са богати на какво ли не.

monks-and-buddhaИма и такива които са станали монаси на окло 60 години след добър светски живот, като се отказват от всичко което са постигнали през животът си. Ето какво казват някой от тех:
“Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка? Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.
През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?
Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?”

В някой храмове се съхраняват мумифицирани тела на известни монаси, като хората се молят пред техните мощи. Будистките обичаи и церемонии са много и съм описал някои в предишни публикации. Храмовите, това е отделна тема и може да се каже много за тях, за това ще им отдели отделно внимание в друга статия.

Related posts:

You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>