Разходката в не толкова известния за туристите Северен Тайланд започва от Бангкок. По-голямата част от туристическия поток обикновено се устремява на юг, към тропическите морета и островите на Кралството и само едно малко ручейче тръгва на север. Но си заслужава…
Ако разполагате с повече време, то непременно трябва до разгледате старата столица на Тайланд – град Аюттая, още повече че пътя ви преминава през този изключително интересен град, само на 85 км. от Бангкок. Множеството исторически паметници и археологически артефакти свидетелстват за величието на тогавашното тайландското кралство. Основните забележителности на Аюттая са разположени в западната част на града, докато източната е заемана от модерната част на града. Сред множеството забележителни паметници изпъкват „Великият Древен Дворец”, „Ват Бором Путхарам”, „Ват Пра Си Санпет”, „Вихарн Пра Монгол Бопитах”, „Ват Тамикарат”, „Ват Ратчабурана”, „Пра Чеди Сисуриотай” и още много други…
В Аюттая могат да се посетят и историческият изследователски център на града, както и музеят „Чао Сам Прая”. В града има още множество паметници, музеи, паркове и си заслужава няколкодневно посещение, за да може да се види всичко интересно в него.
Следващата наша цел ще бъде град Ченг Май, всепризнатата столица на Севера, основан през 1296 от крал Менграй, чието име означавало „Новата Крепост”. Могъщият крал наредил построяването на защитна стена, образуваща правилен квадрат със страни от по 2 километра и обградени с дълбок ров, пълен с вода. Тези мащабни съоръжения служели за защита на Ченг Май от евентуалните набези на бирманските племена. Доста голяма част от стената и преградния воден ров все още съществуват и са обект на туристическа атркация.
През 1774 гр. Ченг Май влиза в състава на Кралство Сиам, когато Крал Таксин го отвоювал след кратка, но кръвопролитна битка от завладелите го преди 15 години бирманци. Градът започнал да расте и скоро станал вторият по големина и важност в страната след столицата.
Можем да достигнем Ченг Май с влак, самолет или автобус. Е, разбира се и с кола, щофирана от вас, ако не ви притеснява лявото движение и 800-те километра пътуване на север от тайландската столица.
Сега Ченг Май е петият по големина град в страната и главен център на Северен Тайланд – около 800 000 жители. Основан през 13 век, този град е най-продължително населяваното поселище от древен Сиам. Основната забележителност на Ченг Май е неговият исторически център, където са запазени части от ограждащата го стена и защитният ров. В рамките на историческия център има около 300 храма с бирмански, ланна-тай и шриланкски стил, най-известните от които са „Ват Дой Сутеп”, „Ват Пра Синг”, „Ват Чианг Мун”, „Ват Чеди Луанг”, „Ват Пра Яо Менгай”, „Ват Оо-Монг”, всъщност за да разгледате всички манастри и древни светилища ще ви е нужен повече от месец.
Известно е, че мястото за построяване на храма „Ват Пратат Дой Сутеп”, символът на Ченг Май, е избрано след като будистките монаси пуснали свободно бял слон, който бавно изкачил планината Дой Сутеп, достигнал мястото, обиколил го три пъти в кръг и коленичил в центъра му. През 1383 г. бил завършен строежа на манастира и от тогава не е преставал да функционира. Това е „Златния Храм”, както влюбено наричат тайландците построения високо в планината и обсипан със златни куполи и чадъри архитектурен шедьовър. От него се открива приказно красива гледка към града и долината на Ченг Май, изящно прорязана от пълноводната река „Пинк Ривър”.
Ченг Май е истинско убежище за слоновете като животински вид. Тук има два големи природни парка, създадени специално за тях. Други известни забележителности на „Розата на Севера” е „Дворецът Бупинг”, „Зоологическата градина”, „Центъра за изкуство и култура на Чианг Май”, „Нумизматичния музей”, множеството галерии.
В града се провежда и известния „Фестивал на цветята” – „Лой Кратонг”
(Loy Krathong). Това се случва всяка година на 12-тия месец от „Лунния Календар” по тайландското летобороене, или през ноември при пълнолуние. Тогава настава истинска пиротехническа феерия, стотици хиляди светещи фенери се устремяват към небето и всеки от тях носи своето послание към боговете – за здраве, щастие и радост. Традиция е да се пускат в реките и малки плаващи островчета от бананово стебло, окичени с цветя и с малка свещичка, които като хиляди светулки тръгват на дълго пътешествие, чак до голямото море…
Но истинското веселие започва късно вечерта, с пищно шествие по улиците на стария град. 
Там стотици коли, оборудване с невероятни декори и накичени с цветя и дарове, бавно се точат в безкрайна колона, а на върха на всяка „каляска” седи някоя приказно красива млада тайландка, излъчена от соътветното ведомство, университет или предприятие. Не напразно ченгмайските жени се славят като най-големите красавици в Кралство Тайланд…
За туристите местата за посещение са толкова много, че не биха стигнали и години, за да разгледате всичко. Живея тук вече повече от две години и почти всеки ден откривам нещо ново, така че ще трябва предварително да се примирите с факта, че няма да можете да видите всичко…
В града има десетки пазари за изящни дърворезби, мебели от тиково дърво, ракита и керамика, пластики и накити… не, наистина ще са ви нужни поне няколко седмици, за да видите и опитате от всичко. Заслужава си да посетите и Нощния Пазар – „Анусан Маркет”, рай за любителите на сувенири, селищата за приложни изкуства и занаяти „Баан Тавай” и „Баан Бор Санг”, както и частния музей за изящна дърворезба в Санкампенг, посещаван дори от Кралското Семейство…
Ами традиционните съботни и неделни улични пазари, направо на главните улици, с дължина от няколко километра и с хиляди магазинчета за сувенири, дрехи, накити, храни, сладкиши и деликатеси. Няколкото часа, прекарани там, ще ви се сторят като миг…
Но е време да продължим пътешествието си още по на север, към другия голям град – Ченг Рай, на около 200 км. от Ченг Май, свързан с отлично поддържана автомагистрала. Пътят ни ще премине през живописни тропически планини, гъсто обрасли с вечнозелена растителност и огромни дървета, истинска непроходима джунгла… Ще можете да разгледате пътьом естествени термални гейзери, както и безчет магазинчета за бирманска бижутерия от злато и сребро, с истински диаманти, рубини и сапфири. Внимавайте, оглеждайте внимателно стоката и се пазарете дълго…
Тук е мястото да разкажа и за феноменалните „Жени Жирафи”. Северен Тайланд е място, обитавано от автентични етноси, които не само пазят традициите си, но и живеят от тях. „Хмонг”, „лаху”, „лису” и „карени” са част от племената, наброяващи близо 300 хиляди души и обитаващи хълмистите северни райони на Тайланд, Лаос и Мианмар. Племето карени е фаворит сред туристите, за които срещата с жените-жирафи (long-neck Karens) е дългоочаквано, но и малко стряскящо преживяване. Всяка представителка на слабия пол тук от двегодишна възраст носи на врата си метални обръчи, които с всяка година се увеличават с още един. Броят им може да достигне 25, с общо тегло от 7-8 килограма, а вратовете на местните дами неестествено се източват, затова и ги наричат „жирафи”.
Рентгеновите изследвания обаче показват, че се смъкват плещите и ключиците на страдалците увисват надолу, като се получава усещането за удължаване на врата, нещо напълно невъзможно от анатомична гледна точка. Племето обитава предимно слабонаселените райони на Мианмар, но част от него се е преселило в Тайланд. Повечето жени с дълги вратове с удоволствие демонстрират „красотата” и уменията си пред туристите, което е и основният им доход. Казват, че металните обръчи, с които са опасани вратовете, глезените и дори ръцете на жените от това племе, трябвало да ограничат възможността им да избягат от съпрузите си. Друга версия твърди, че основната цел на местните „красавици” била с помощта на тези своеобразни бижута да се харесат на мъжката половина. А според трета металните нанизи ги предпазвали от нападение на тигри. Веднъж поставени, обръчите никога не се свалят от вратовете на жените, защото би последвала незабавна смърт от пречупване на шийните прешлени вследствие атрофирането на вратните мускули.
Племето „лаху” пък се гордее с факта, че по-високо от него живеят само планинските кози. То е и най-многобройното и пъстро в Тайланд – около 80-те хиляди негови представители се делят на червени, жълти, черни, бели „лаху” и „лаху шеле”. Всички те някога са дошли тук от Бирма и Северен Китай. Племето е известно и с това, че е склонно да приема нови вярвания. Някои негови представители са послушали мисионерите и са приели християнска вяра. Други пък вярват в местните божества.
Малко преди да достигнем Ченг Рай, ще спрем за кратка почивка, за да разгледаме прочутата „Бяла Пагода”, чието строителство е започнало през 1997 г. от волни дарения. Твореца, сътворил това бижу е тайландския художник Chalermchai Kositpipat.
Ченг Рай е столица на едноименната провинция в Северен Тайланд и служи като входна точка за областта на Златния Триъгълник, формиран от Лаос, Мианмар (Бирма) и Тайланд. Най-голямата забележителност на Чианг Рай е „Портата на Сиам”, разположена на границата с Лаос на брега на могъщата река Меконг. Отново множество разностилови будистки храмове привличат вниманието. Един от най-известните е „Ват Пра Каео”, където през 14 век се е съхранявал „Изумруденият Буда”, който сега се намира в Бангкок в едноименния храм. Сред другите светилища впечатляват „Ват Сантаат”, „Ват Тоенг Сао Хин”, „Ват Дой Тунг” …
Оттук продължаваме и нашето пътешествие към неговата крайна цел – прословутия „Златен триъгълник”. Така наричат малката територия по течението на река Меконг, където се събират границите на три държави – Тайланд, Лаос и Мианмар, доскоро известен с името Бирма. Някога унция опиум струвала тук колкото унция злато, откъдето идва и името – „Златен”. Казват, че мъжете през деня отглеждали мак, вечерта продавали опиум, а през нощта пресмятали спечеленото. А да изпушиш лула с опиум било нещо също толкова нормално, колкото за французина – да изпие чаша вино…
В прословутия „Златен триъгълник” влиза не само Северен Тайланд, но и североизточните райони на Мианмар и северозападните на Лаос. Само на тайландската граница обаче има табела, която предупреждава, че внасянето на наркотици на територията на Тайланд е категорично забранено, притежаването дори само на 15 г. наркотици се наказва с доживотен затвор, а на 100 – със смърт, впоследствие отменено с доживотна присъда. Близо 800-те километра, които ни отделят от столицата Банкок, сякаш разделят два различни свята. Тук времето изглежда, че тече по-бавно, а хората все още са в XIX век. На границата между трите държави живеят планински племена, някои от които и до днес нямат нито паспорт, нито гражданство и преминават от една държава в друга, без да се притесняват от митническите формалности. В миналото месните са се изхранвали с мак – отглеждали го в огромни плодородни плантации и го продавали на търговците. Днес макът на територията на Тайланд е изкоренен, а местните жители отглеждат ягоди, екзотични плодове, кафе и орехи. Някои от тях са с много висока изкупна цена – екстра към драконовските мерки, предприети от правителството за отказване от доходния бизнес с наркотиците. Сега основният поминък на по-голяма част от хората е земеделието, а на други – битието на туристическа атракция.
Опиумът се добива от опиевия мак. Под листчетата на цвета се намира голяма шушулка (семенник). Когато се разцепи, от нея започва бавно да изтича млечен сок. Той постепенно се втвърдява до кафява материя, която прилича на маджун или смола. Именно тази материя се нарича опиум. Опиумът съдържа няколко дроги, включително и морфин. В специални лаборатории морфинът се извлича, смесва се с други химикали и така се получава хероин. Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат. Преди всичко това са райони на Югоизточна Азия (Мианмар, Лаос, Тайланд) и в граничните области между Северен Афганистан и Иран. Тези места се наричат „Златен триъгълник” и „Златен полумесец”. Маковите плантации обикновено са нелегални, но за закона е твърде трудно да ги контролира поради тяхната отдалеченост и планински релеф. От хиляди години в Близкия и Далечния изток се употребява опиум по няколко начина чрез пушене, ядене или пиене на чай. Той облекчавал болките, вземал се за лечение на болести и в същото време действал като “магическо” средство за промяна в психиката.
Достигаме селцето Баан Терд Тай, (Ban Therd Thai). То се намира в района на гр. Ченг Рай, крайния Север на Тайланд и местното му население е от племето „Ака”- (Akha people). Селцето има много богата история, прочуло се в недалечното минало с известния опиумен бос Кун Са, (Khun Sa).
Ще разгледаме „Музея на опиума”, (Opium Museum), в селцето Бан Собрак, (Ban Sobrak), на 12 км от селцето Чианг Сен, (Chiang Saen Village). Музеят е основан от бивш учител. Колекцията от изящно изработени наргилета, лампи и всякакви атрибути за отглеждане и „доене” на мака, както и за пушене на опиум, е може би най-голямата в света! Ще видите уникални и безценни сребърни лули, мангали, копринени възглавници и комплекти, ползвани някога в многобройните опиумни пушални. Има и много текстова и снимкова информация, карти и старинни картини.
Тук свършва нашата разходка в Северен Тайланд, но за закоравелите и пристрастени пътешественици то може да продължи още…
Преди близо година с мотоциклета си преминах с ферибот границата на Тайланд с Лаос и отидох чак до китайската граница, в малкото лаоско градче Луанг Намта. После, след изтощителен преход през изумяващи планински гледки и селища с примитивни племена достигнах старата столица на Лаос – Луанг Прабанг, обявена от Юнеско за „Световно културно и историческо наследство”. Оттам след 14 часов мотокрос всред ужасяващите планински лаоски пътища изпих чаша ледена бира в столицата Виентиян. Изумлението на граничните служители беше пълно, когато видяха от печатите, че съм влязъл в Лаос през крайния север и след близо 2 000 км. се появявам отново в Тайланд!
Но за това пътешествие ще ви разкажа в друг пътепис…
Райко Матеев
LANNA VIEW TRAVEL Co. Ltd.
www.lannaviewtravel.com
E-mail: raykommm@gmail.com
American Dollar Currency Converter
