На 19 Май протестиращите, така наречените “червени ризи” бяха обградени от военни части и принудени да преостановят протестите, половината от лидерите им се предадоха доброволно в полицията. От началото на анти-правителствените протести които започват преди два месеца до 20 Май загиват около 70 и над 1500 ранени.
Но неприятностите продължават и след това, когато талпи от протестиращите се разпръскват в централните райони на Бангкок и започват да палят и рушат обществена и частна собственост в изблег на гняв от загубата. Щетите са огромни, централната част на Бангкок където са разположени офиси и големи търговски обекти изглежда като след бомбандировки или ураган. Опожарени са 39 сгради, като най-много около района където са били окупирали “червение ризи”, изгорял е до основи и частично сринат най-големия търговски комплекс “Central World”, това е масивна сграда на 8 етажа с 4 звезден хотел към нея завършен преди окло две години, той беше като лицето на Бангкок, на площада пред него се провеждаха много събития като Новогодишното отброяване.

Преди протестите-горе и след протестите-от долу снимката:

Опожарени са много клонове на Бангкок банк, кято се свързва с лична вражда между Таксин и собствениците на банката. Наредени и запалени са употрбявани автомобилни гуми на много места по главните улици.
На североизтук в няколко провинции също избухват протести и са опожарени главните общински сгради.

Ограбени са много магазини, разбити са банкомати и телефонни кабини, в историята на Тайланд в близките 60 години не е имало такива щети след протести. Според новините, палежите са били планирани много преди да разпръснат протестиращите, даве в youtube могат да се видят клипове как един от водачите им кава на всички да палят всичко в Тайланд, и, че той поема цялата отговорност. Намерено е и много оръжие и запалителни течности изоставени на мястото на протестиращите.
В Бангкок и още 23 провинции е наложен полицеиски час от 9 вечерта до 5 сутринта с цел предотвратяване на сблъсаци. В Бангкок започва прочистване на района от щетите, за да може от понеделник да започне нормалния живот. Бяха отменени и първите учебни часове до края на месеца (в Тайланд учебната година започва на 15 май точно след големите горещени през Април).
Тайландците са горд и свободолюбив народ. Не случайно страната им е единствената в цяла Югоизточна Азия, която не попада под колониално управление. В същото време успява да хване вълн?та на азиатския икономически бум и се развива повече от добре за стандартите в региона.
2840 долара е брутният вътрешен продукт на глава от населението по данни от 2008 година. Основният износ са селскостопански продукти, офис оборудване, дрехи и каучук. Истинската златна мина за Тайланд обаче е туризмът. Дори и сега на летището пристигат около 20 000 туристи дневно (нормалната бройка е 30 000 на ден) като повечето се отправят на юг по курортите където положението е нормално. Дори мощното цунами, което преди 6 години помете редица екзотични острови, в това число и ключова дестинация като Пукет, не можа да спре огромния наплив от туристи от цял свят. Ниски цени и много удоволствия привличат чужденците.

Зад кулисите на будистката идилия обаче ври напрежение заради неизбежното разделение на класите. Хората в големите градове се ползват с привилегии, недостъпни за останалата част на страната. В резултат се изгражда стабилна средна класа, която окупира властта. На по-бедните, които са мнозинство, това няма как да им хареса. И конфликтът е налице. А когато в това са военните и самозабравил се милиадер популист Таксин, ситуацията става взривоопасна.

От близо половин век военните преврати (18 на брой от 1932), и масовите граждански протести са част от живота на 66-милионен Тайланд. След приемането на нова конституция, наричана „Конституцията на народа”, в края на миналия и началото на този век на сцената се появява бизнесменът Таксин Шинаватра. Той оглавява популистка партия, която бързо намира одобрението на бедното население, особено в северната част на страната, откъдето е и самият Таксин Шинаватра.

Ползващ се с подкрепата на мнозинството, премиерът е първият в съвременната история на страната, който изкарва пълен мандат. През 2005 година печели изборите с цели 60 на сто от гласовете. Корупция, злоупотреби с властта, купуване на гласове, преследване на опозицията обаче правят победата пирова и военните организират безкръвен преврат, с който свалят милиардера от власт и той бяга в изгнание. Ако се завърне в страната си, ще трябва да излежи 2-годишна присъда по задочно обвинение в конфликт на интереси.

Оттогава насам страната е в абсолютен политически вакуум. Единствената константа е кралят Бхумибол Адулядей, който е държавен глава на конституционната монархия от юни 1946 година (което го прави и най-дълго управляващия монарх в света). Но с краля се изчерпва цялата управленска сигурност. А неговите функции са чисто представителни.

Така идва червено-жълтата война. „Жълтият” Алианс за демокрация, обединяващ роялисти, бизнесмени и представители на гражданската средна класа, беше в основата на преврата, с който популистът Таксин Шинаватра беше свален от власт.

Протестите на „жълтите” продължиха месеци след това, защото предсрочните избори след свалянето на Шинаватра бяха спечелени от негови сподвижници. Всъщност Алиансът за демокрация не миряса, докато на власт не дойде Демократическата партия на Абхисит Вейджаджива, а сред „подвизите” им беше блокирането на международното летище в Бангкок в края на 2008 година.

„Червеноризците” са хора от провинцията, подкрепящи бившия премиер Шинаватра и неговата силно социална политика. Преди година те нахлуха в сградата, където трябваше да се проведе срещата на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН. Форумът беше отменен, а ден по-късно десетки хиляди превзеха вътрешното министерство и окупираха министерския съвет, но не постигнаха целта си.

Горе-след протеста, от долу-преди протеста.

Нещата въобще не свършват до тук, по скоро от тук напред зависи на къде ще тръгне Тайланд, Някой казват,че страната е пред гражданска война, но едно е ясно, че вече не е страната на добрите и усмихнати хора. Това разделение на класите между бедни и богати, намесата на воената машина в политиката, корупция и бщрократични преяки са в основата на случващите се събития през последните години в Тайланд. Предлложението на премиера за нови генерални избори си остава в сила и трябва да се проведът в края на годината, Тайланд има нужда от нов лидер и нова посока които да изведът държавата от политическата криза, всичко това ще покаже времето.

Не е препоръчително да се пътува до Тайланд в този момент, по-специално в Багкок, може да се види от последните снимки тук:

Повече снимки тук

Политическата криза в Тайланд продължава, а тя не е от скоро а от поне 5-6 години. Политиката е мръсен бизнес, както навсякъде по света, обвита от власт, надмощие, много пари, корупция, нещата малко напомнят на обстановката в България, но тук се развива по азиатски стил придружена с насилие и военен режим. Преди да се опитам да изложа фактите според това което виждам и чувам, нека да обобщим откъде тръгва зародиша на тази галимация.
Тайландците са много миролюбиви и обичат родината си, всейзвестни са с гостоприемството си, една от причините е Будизмът, които ги е научил на добрите неща в човешките взаимотношения и отдаденост към семейството. За цалата си история Тайланд никога не е била под чуждо робство или управление. Тайланд е кралство и любовта към Краля е огромна, койото има голяма роля в живота на Тайландците. Но когато става дума за демокрация нещата са по различни, от 1932 до сега има 18 военни режима като полседния е от 2006 и в продължение на една година.
През 2001 след демократични избори е избран Таксин Шинаватра (за него можете да научите повече тук), който е и първият премиер който изкарва пълен мандат от 4 години. Следващите избори през 2005 които отново печели, започват с протести, свързват го с диктаторство, корупция, нарушение на човешките права, конфликт на интереси (шуробаджанащина-слага роднини на ключови позиции), медиино затъмнение и цензора, (повече за това научете тук).

Таксим е свален от собствената си армия през Септември 2006 докато е на среща в централата на ООН в Съединените Щати. През 2005-2006 започват анти Таксим протести, след налагането на военната хунта през Септември 2006 нещата поотихват за една година. Таксим взема случая като нелегално свален от поста (власта) и до ден днещен оспорва това. От тук започват и конфликтите, провеждат се нови избори през Декември 2007 като печели партията близка до Таксим но вече със сменено име, но новият премиер е обвинен в конфликт на интереси защото участва в ТВ шоу където показва готварските си умения и е принуден да отстъпи, слагат за премиер “мъжат на сестрата на Таксим” (шуробаджанащината продължава) изглежда напълно неспособен за този пост и в продължение на 3 месеца изпълнява заповедите на Таксим които живее зад граница. Това ескалира в протест на така наречените “жълти ризи” които превземат сградата на премиера и се окупират в нея и блокират двете летища на Бангкок. При тази ситуация премиерът си подава оставката и следва избиране на нов премиер но не от народа а от парламента от опозиционната партия, който е премиер и в момента. Април 2009 започват протести от така наречените “червени ризи” които са подръжници на Таксим офицялно се наричат United Front for Democracy against Dictatorship (UDD) (обединен фронт за демокрация против диктаторски режим), явно че са сбъркали името си, защото изглежда, че диктатора в случая е Таксим а и червеният цвят е символ на дявола, кръв, комунизма. Това са хора предимно от провинциите на север и североизток, слабо образовани фермери които искат да върнат Таксим на власт. Много лесно се манипулират такива хора, получава се парадокса всеизвестен в България така наречен-“червена бабичка” (докато повечето недоволни не гласуват а ходят на лов и риболов, червените бабички се активират и така се получава честни избори без фалшификации избрани от народа).
Защо искат Таксим да се върне? Той е известен с популизма си в селските региони, там е неговият електорат. По негово време като премиер е започнал кампания за подобряване на здравеопазването, като е въвел да не плащат за прегледи, раздавали са безлихвени заеми на всяко село от 3 мил. бата (около 60 000 евро), но селяните вместо да ги вложат в бизнес, селското стопанство са си копували стоки за бита и са приели тези пари като подарък. След като идва новото правителство започват да си търсят парите с лихвите. Той им обещава,,че като се върне на власт ще им опрости дълговете. Прави реформи и в образованието, създава нов университет, но за да се учи там трябва да се плаща и то доста а това не е по джоба на селяните. Започва масова приватизация, успява да приватизира петролната компания и да направи няколко човека богати, опитва и с държавните-водоснабдяване и електроснабдяване (което е доста евтино докато е държавно) но не му стига времето докато е на власт. Опитва се да се справи с нарко-трафика, докато е на власт са застреляни над 2000 души на улицата пез съд и присъда и се оправдават,че сами са се избили в нарко-воина. Самия той става един от 10-те най богати Тайландци. Целта на Таксин е да бъде на власт и то постояно, иска да отслаби кралското влияние, и да промени цялата политика на Тайланд. Самият той казва,че след като победят до 2 години ще се върне в Тайланд и ще се пребори с обвиненията, и ще започне да изгражда Тайланд.
Срещу Таксим има ефективна присъда от 2 години за продажба на общинска земя в Бангкок и корупцйони зделки, след като заминава за отриването на олимпийските игри в Китай не се връща, въпреки обещанието, че ще се върне и за това е обявен за беглец. Укрива се в държави където няма споразумения за екстрадация, повечето време е в Дубай или Черна Гора (има издаден паспорт от там).
Последните два месеца “червеноризците” активно се мъчат да свалят правителството като окупират няколко от централните улици на Бангкок до монумента на демокрацията, използват всчкакви методи, от събиране на кръв и разливане по стените на сградата на премиера и къщата на премиера, до блокиране на главни пътища извън Бангкок за да попречат на полиция и воиска да влезе в Бангкок. При първия сблъсак с воените през Април загиват 25 и над 800 ранени, след това “червените ризи” се преместват в бизнес центъра на Бангкок където се барикадират заради което затварят двата най-големи шопинг молове и блокират нормалния живот на много от работещи и живеещи наолколо за повече от месец. При отбраната “червените ризи” използват ръчни гранатомети каквито се използват само в армията.
Отделно се води дело за срещу Таксим за пране на пари и корупция, заради което се замразяват парите му около 70 Милярда бата (1$=33бата) като конфискуват половината от тях. Обещава да даде половината от парите за подобряване живота на селяните ако му размразят сметките. Следват бурни протести от неговите подръжници (червените ризи) ката изтрелват няколко гранати в Бангкок банк, кято явно е стопирала парите. Според Тайландските власти всички тези деиствия явно се водят със заповедите на Таксим по видое-линкове с лидерите на протеста.
Целта на “червените ризи” е да свалят премиера и да се организират нови избори, за да спечели партията на Таксим и той да се завърне. Според думите на обикновените Тайландци Таксим плаща на всеки подкрепящ на протестите го по 500 бата на човек на ден и по 1000 бата на кола. Ако това е истина означава,че с пари може да се копува демокрация. Най-лошото е в случая, че загиват невинни хора.
От другата страна на барикадата се събират хора подръжници на премиера, или така наречени “шарени ризи” които искат да се предприемат съответни деиствия срещу “червените ризи” като ги обвиняват в тероризъм. Провалят се няколко опита да арестуват лидерите на “червените ризи” които са 16 на брой, изглежда сред полицията има много подръжници и не правят никакво усилие защото знаят,че власта е се сменя а те пак ще са си тук. В този случай правителството изглежда безпомощно да се справи със ситуацията.

Правителството предлага план за разпускане на парламента и нови избори през Ноември, отначало “червените ризи” го приемат и обявяват, че на 15 Май ще приключат протеста, но в последствие се получава разногласие между тях и искат заместника на премиера който отговаря за кризисния щаб а това значи сблъсака на воиската с протестиращите при която загиват хора, да се предаде в полицията за разследване на случая. Но тъи като той е от парламента може да отговаря само пред спецялните служби и това “червените ризи” не го приемат като обявяват, че няма да спрат протеста докато премиера не си подаде оставката. На 13 Май започва операция по прочистване на улиците от протестиращите като продължава и до днес, като има информация за над 22 жертви и над 200 ранени. Все още има около 6000 “червеноризци” барикадирали се на главна улица пред най-големия шопинг мол. Този път изглежда,че правителството няма да се спре докато не прогони протестиращите от Бангкок.

Изглежда като борба за една изгубена кауза, в Тайланд управляват два елита които просто си разменят топкат дори с цената на невинни жертви, и нови избори да има едва ли ще промени нещо. Жалко за невинните жертви които даже не знаят за какво се борят.