American Dollar Currency Converter
Честито Възкресение Хрисотово!
Христос Воскресе!
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за вярващите православни християни. Чества се всяка пролет в продължение на три дни от неделята след Цветница. 
Датата му е подвижна, тъй като зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича “страстна неделя”, означаваща страдание. Нарича се още и “велика седмица”. Това са последните дни от земния живот на Исус.
Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Церемонията е подобна на тази, която се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи.
Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава “Христос Воскресе”.
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. В България козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
За официален празник (неделя и понеделник) Възкресение Христово е утвърден с решение на VII Велико народно събрание от 2 април 1991 г
Честито Възкресение Хрисотово!
Казва се: Христос воскресе!
Отговаря се: Во истина воскресе!
Честит празник на всички братя християни!
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 Март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общо български празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
На 3 март Посолството на Р България в Тайланд организира прием в чест на националния празник и 100-годишнината от международното признаване на българската независимост. Сред най-изтъкнатите гости бяха Председателят на Сената на Кралство Тайланд Прасопсок Бундет, д-р Ноелин Хейзер, помощник-генерален секретар на ООН и изпълнителен директор на Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и Тихия океан (UNESCAP), г-жа Чомпунут Накорнтаб – политически съветник на министъра на външните работи, г-н Чарн Саралерсофон – изпълнителен директор на Федерацията на тайланските индустриалци. Присъстваха посланици и членове на дипломатическия корпус, сред които посланикът на САЩ Ерик Джон, ръководителят на делегацията на ЕС Жан Франсоа Котен и мнозина посланици на държави от ЕС и други страни, ръководни служители на международни организации със седалище в Банкок, както и почетните консули на България, на Естония и на други държави. Голяма група бизнесмени и журналисти засвидетелстваха своя интерес към България.