Политическата криза в Тайланд продължава, а тя не е от скоро а от поне 5-6 години. Политиката е мръсен бизнес, както навсякъде по света, обвита от власт, надмощие, много пари, корупция, нещата малко напомнят на обстановката в България, но тук се развива по азиатски стил придружена с насилие и военен режим. Преди да се опитам да изложа фактите според това което виждам и чувам, нека да обобщим откъде тръгва зародиша на тази галимация.
Тайландците са много миролюбиви и обичат родината си, всейзвестни са с гостоприемството си, една от причините е Будизмът, които ги е научил на добрите неща в човешките взаимотношения и отдаденост към семейството. За цалата си история Тайланд никога не е била под чуждо робство или управление. Тайланд е кралство и любовта към Краля е огромна, койото има голяма роля в живота на Тайландците. Но когато става дума за демокрация нещата са по различни, от 1932 до сега има 18 военни режима като полседния е от 2006 и в продължение на една година.
През 2001 след демократични избори е избран Таксин Шинаватра (за него можете да научите повече тук), който е и първият премиер който изкарва пълен мандат от 4 години. Следващите избори през 2005 които отново печели, започват с протести, свързват го с диктаторство, корупция, нарушение на човешките права, конфликт на интереси (шуробаджанащина-слага роднини на ключови позиции), медиино затъмнение и цензора, (повече за това научете тук).

Таксим е свален от собствената си армия през Септември 2006 докато е на среща в централата на ООН в Съединените Щати. През 2005-2006 започват анти Таксим протести, след налагането на военната хунта през Септември 2006 нещата поотихват за една година. Таксим взема случая като нелегално свален от поста (власта) и до ден днещен оспорва това. От тук започват и конфликтите, провеждат се нови избори през Декември 2007 като печели партията близка до Таксим но вече със сменено име, но новият премиер е обвинен в конфликт на интереси защото участва в ТВ шоу където показва готварските си умения и е принуден да отстъпи, слагат за премиер “мъжат на сестрата на Таксим” (шуробаджанащината продължава) изглежда напълно неспособен за този пост и в продължение на 3 месеца изпълнява заповедите на Таксим които живее зад граница. Това ескалира в протест на така наречените “жълти ризи” които превземат сградата на премиера и се окупират в нея и блокират двете летища на Бангкок. При тази ситуация премиерът си подава оставката и следва избиране на нов премиер но не от народа а от парламента от опозиционната партия, който е премиер и в момента. Април 2009 започват протести от така наречените “червени ризи” които са подръжници на Таксим офицялно се наричат United Front for Democracy against Dictatorship (UDD) (обединен фронт за демокрация против диктаторски режим), явно че са сбъркали името си, защото изглежда, че диктатора в случая е Таксим а и червеният цвят е символ на дявола, кръв, комунизма. Това са хора предимно от провинциите на север и североизток, слабо образовани фермери които искат да върнат Таксим на власт. Много лесно се манипулират такива хора, получава се парадокса всеизвестен в България така наречен-“червена бабичка” (докато повечето недоволни не гласуват а ходят на лов и риболов, червените бабички се активират и така се получава честни избори без фалшификации избрани от народа).
Защо искат Таксим да се върне? Той е известен с популизма си в селските региони, там е неговият електорат. По негово време като премиер е започнал кампания за подобряване на здравеопазването, като е въвел да не плащат за прегледи, раздавали са безлихвени заеми на всяко село от 3 мил. бата (около 60 000 евро), но селяните вместо да ги вложат в бизнес, селското стопанство са си копували стоки за бита и са приели тези пари като подарък. След като идва новото правителство започват да си търсят парите с лихвите. Той им обещава,,че като се върне на власт ще им опрости дълговете. Прави реформи и в образованието, създава нов университет, но за да се учи там трябва да се плаща и то доста а това не е по джоба на селяните. Започва масова приватизация, успява да приватизира петролната компания и да направи няколко човека богати, опитва и с държавните-водоснабдяване и електроснабдяване (което е доста евтино докато е държавно) но не му стига времето докато е на власт. Опитва се да се справи с нарко-трафика, докато е на власт са застреляни над 2000 души на улицата пез съд и присъда и се оправдават,че сами са се избили в нарко-воина. Самия той става един от 10-те най богати Тайландци. Целта на Таксин е да бъде на власт и то постояно, иска да отслаби кралското влияние, и да промени цялата политика на Тайланд. Самият той казва,че след като победят до 2 години ще се върне в Тайланд и ще се пребори с обвиненията, и ще започне да изгражда Тайланд.
Срещу Таксим има ефективна присъда от 2 години за продажба на общинска земя в Бангкок и корупцйони зделки, след като заминава за отриването на олимпийските игри в Китай не се връща, въпреки обещанието, че ще се върне и за това е обявен за беглец. Укрива се в държави където няма споразумения за екстрадация, повечето време е в Дубай или Черна Гора (има издаден паспорт от там).
Последните два месеца “червеноризците” активно се мъчат да свалят правителството като окупират няколко от централните улици на Бангкок до монумента на демокрацията, използват всчкакви методи, от събиране на кръв и разливане по стените на сградата на премиера и къщата на премиера, до блокиране на главни пътища извън Бангкок за да попречат на полиция и воиска да влезе в Бангкок. При първия сблъсак с воените през Април загиват 25 и над 800 ранени, след това “червените ризи” се преместват в бизнес центъра на Бангкок където се барикадират заради което затварят двата най-големи шопинг молове и блокират нормалния живот на много от работещи и живеещи наолколо за повече от месец. При отбраната “червените ризи” използват ръчни гранатомети каквито се използват само в армията.
Отделно се води дело за срещу Таксим за пране на пари и корупция, заради което се замразяват парите му около 70 Милярда бата (1$=33бата) като конфискуват половината от тях. Обещава да даде половината от парите за подобряване живота на селяните ако му размразят сметките. Следват бурни протести от неговите подръжници (червените ризи) ката изтрелват няколко гранати в Бангкок банк, кято явно е стопирала парите. Според Тайландските власти всички тези деиствия явно се водят със заповедите на Таксим по видое-линкове с лидерите на протеста.
Целта на “червените ризи” е да свалят премиера и да се организират нови избори, за да спечели партията на Таксим и той да се завърне. Според думите на обикновените Тайландци Таксим плаща на всеки подкрепящ на протестите го по 500 бата на човек на ден и по 1000 бата на кола. Ако това е истина означава,че с пари може да се копува демокрация. Най-лошото е в случая, че загиват невинни хора.
От другата страна на барикадата се събират хора подръжници на премиера, или така наречени “шарени ризи” които искат да се предприемат съответни деиствия срещу “червените ризи” като ги обвиняват в тероризъм. Провалят се няколко опита да арестуват лидерите на “червените ризи” които са 16 на брой, изглежда сред полицията има много подръжници и не правят никакво усилие защото знаят,че власта е се сменя а те пак ще са си тук. В този случай правителството изглежда безпомощно да се справи със ситуацията.

Правителството предлага план за разпускане на парламента и нови избори през Ноември, отначало “червените ризи” го приемат и обявяват, че на 15 Май ще приключат протеста, но в последствие се получава разногласие между тях и искат заместника на премиера който отговаря за кризисния щаб а това значи сблъсака на воиската с протестиращите при която загиват хора, да се предаде в полицията за разследване на случая. Но тъи като той е от парламента може да отговаря само пред спецялните служби и това “червените ризи” не го приемат като обявяват, че няма да спрат протеста докато премиера не си подаде оставката. На 13 Май започва операция по прочистване на улиците от протестиращите като продължава и до днес, като има информация за над 22 жертви и над 200 ранени. Все още има около 6000 “червеноризци” барикадирали се на главна улица пред най-големия шопинг мол. Този път изглежда,че правителството няма да се спре докато не прогони протестиращите от Бангкок.

Изглежда като борба за една изгубена кауза, в Тайланд управляват два елита които просто си разменят топкат дори с цената на невинни жертви, и нови избори да има едва ли ще промени нещо. Жалко за невинните жертви които даже не знаят за какво се борят.

Феновете на „Манчестър Сити” го смятат за свой спасител. Според тайландските следствени служби обаче съществуват доказателства, че неговото правителство е отговорно за десетки убийства.

Колко се променят нещата след преврат! Когато милиардерът Таксин Шинаватра – по онова време премиер на Тайланд, опитва да купи дял в „Ливърпул” през 2004 г., гневни фенове вдигат плакати: „Кажете „не” на кървавите тайландски пари!” Година по-рано Таксин провежда кампания срещу трафика на наркотици, при която са убити 2600 души, между които и много невинни. Сделката с „Ливърпул” не минава, а притиснат от журналисти, Таксин успява да каже само две имена на футболисти от отбора.

След това идва превратът. Таксин е свален от собствената си армия през септември 2006 г. и прекарва доста време в изгнание в имението си в Уейбридж, Съри, струващо 4,5 млн. паунда. Тук той постига две знаменателни неща. Първо, похарчва 81,6 млн. паунда, за да купи „Манчестър Сити” – борещ се за оцеляване футболен клуб с благодарни фенове за разлика от тези на „Ливърпул”. Те го наричат Франк (на англ. – честен), защото фамилията му звучи подобно на Синатра. „Наистина оценявам, че ме приеха”, споделя Таксин, преди да ги дари с улично парти на „Алберт скуеър”, където сам приготвя тайландски спагети и пее клубния химн. Дали някой някога е бил по-оптимистично настроен за предстоящия сезон? – пита един фен на сайта на „Ивнинг нюз” след идването на тайландеца (Таксин даде на новия мениджър Свен-Горан Ериксон 40 млн. паунда за летни покупки). Изведнъж тъмното минало на Шинаватра губи значение или дори се превръща в преимущество. „Г-н Шинаватра спечели слава с прочистването на бандите наркомани в Тайланд. Фенове на „Юнайтед”, пазете се”, пише друг привърженик. Което ни отвежда до второто постижение на Таксин в изгнание: с помощта на „Сити” той се превръща в повален герой на демокрацията. „Аз бяха демократично избран лидер, свален от военен преврат. Познавам британската демокрация и затова те ме разбират добре, заяви той през август. Аз все още съм много популярен в Тайланд, а сега военните се опитват да се оправдаят за начина, по който ме изгониха. Няма доказателства, че съм нарушавал човешките права.”

Фактите обаче говорят друго. Таксин е лидер на партия, наречена „Thai Rak Thai” (Тайландци обичат тайландци), но при неговото управление загинват повече тайландци, отколкото когато и да било. Макар два пъти да е избиран с огромно мнозинство благодарение на популярността си в селските райони, той не е демократ. По време на петте години управление правителството се разправя с медиите, сплашва политическите противници и премахва независимите организации, които го обвиняват в авторитаризъм. Хората в южната част на страната твърдят, че политиката му е довела до разпалването на конфликта между будисти и мюсюлмани, при който до този момент са загинали 2700 души. За милиони тайландци Таксин не е жертва на военните, а човекът, който ги е докарал на власт – скандалната му политика, изпълнена с насилие, дава на непопулярните генерали претекст да вземат властта. На практика Таксин унищожава демокрацията в страната, сега командват танковете.

Тези скандали го принуждават да се оттегли в Уейбридж. През август Върховният съд в Тайланд издава заповед за арест на Таксин и съпругата му Поямин заради незаконно облагодетелстване със сделки за земя за 12 млн. паунда. Три седмици по-късно друг тайландски съд нарежда арестуването му заради нарушаване на търговските закони. И двамата отхвърлят всички обвинения. Също през август Human Rights Watch го нарича “нарушител на човешките права от лош вид” и пита Висшата лига как е допуснала такъв човек във футбола. “Той си спечели някаква слава в изгнание, твърди Крис Бейкър, съавтор на биографията на Таксин. Това също е начин да остане публична личност. Не мисля, че го е грижа толкова за футбола.”

Докато Таксин изнася серенади на феновете на “Сити”, на 6000 мили разстояние опечалени семейства, които са се страхували да говорят, докато е бил на власт, сега търсят справедливост за убитите си роднини. Прокуратурата отваря отново дузини случаи на убити по време на нарковойната, а новоназначена комисия гледа под лупа действията на правителството на Таксин. Според тях не по-малко от 1000 невинни са загинали по време на чистката. “В случая става въпрос как лоши момчета убиват лоши момчета”, разказва член на независимата разследваща комисия. Всъщност, всички данни сочат един виновник – Кралската полиция на Тайланд. Разследване на “Сънди Таймс” разкрива как полицейските отряди на Таксин са раздавали правосъдие в страната. “Ако искаш да бъдеш добър лидер, казва веднъж Таксин, трябва да умееш да разказваш истории.” При своето изкачване по стълбицата в северния град Чан Мей е опознал “несгодите на бедността”, поне така твърди той. Неговият прадядо е бил китайски имигрант, който идва в Сиам през XIX век и се жени за местна. По-късно семейството добива фамилията Шинаватра, което означава “прави добрини всеки ден”. Когато Таксин се ражда през 1949 г., бизнесът с коприна вече е направил рода Шинаватра силен и влиятелен. Баща му е бил депутат, а бизнесът му включвал две кина и договор с BMW. Самият Таксин пък получава образование в скъпо частно училище. След две години в школа за кадети той влиза в полицейската академия. Завършва първи по успех. През 1976 г. се жени за Поямин – дъщеря на високопоставен полицай в Банкок. По-късно Таксин получава бакалавърска и докторска степен по криминология в университетите в Кентъки и Тексас. Когато напуска армията през 1987 г., вече управлява малък бизнес, като продава компютри на полицията. Затънал е обаче в дългове. Краткият период като политически съветник, по време на който плаща често на депутати, го научава на максимата, че “парите стават основен фактор в политиката”. Скоро започва да използва връзките си и си осигурява концесии на примамливи телефонни компании. Бумът на тайландската икономика вдига цената на компаниите му и не случайно през 2001 г. за пръв път попада в списъка с богаташите на “Форбс” със състояние от 1,2 млрд. долара. Налива част от огромното си богатство в своята партия “Тайландци обичат тайландци” и светкавично печели изборите още същата година. Популистки действия като евтино здравеопазване му гарантират преизбирането 4 години по-късно. Докато икономиката просперира, повечето тайландци не ги е грижа за автократичното управление.
Той започва сериозни промени. Например в южен Тайланд – район, населен предимно с мюсюлмани, които говорят малайски, Таксин закрива агенцията, която удържа мирен региона близо 100 години. Това води до бунтове и размирици, в които загиват 2500 души. След инцидента в Так Бей през 2004 г., когато 85 протестиращи мюсюлмани са застреляни от армията, Таксин хвали органите на реда, че “са изпълнявали безпрекословно инструкциите му”. И до ден-днешен полицаите и войниците, които са убивали тогава, имат имунитет от преследване по силата на прокаран закон.

След това идва ред на “нарковойната” – още един потенциален успешен предизборен ход. Дълги години “ya ba” – евтин и водещ до пристрастяване метамфетамин, се разпространява навсякъде из страната. През 2003 г. според тайландските власти “ya ba” има 500 000 редовни потребители и 2 милиона случайни. В популистка реч Таксин отбелязва: “Почти три милиона тайландски деца вземат наркотици, а около 700 000 са сериозно зависими. Пласьорите на дрога са безмилостни към тайландския народ… Затова ако ние сме безмилостни към тях, няма да кой знае какво нарушение.”

Аудиторията му не изпитва никакви съмнения относно това, какво означава “безмилостно”. Таксин хвали усилията на Каласин – провинция, която се обявява за свободна от дрога след кампанията, при която труповете на дилъри са излагани публично за сплашване на останалите. “Понякога хора биват убивани, а имуществото им се изземва, добавя Таксин. Мисля, че ние трябва да отговорим адекватно на това.” След което призовава полицията “да използва чук и юмрук”.

Human Rights Watch осъжда т. нар. “прилагане на екстремна сила”. Отговорът на Таксин е: “Дилърите на дрога ще бъдат вкарани зад решетките или дори може да изчезнат безследно.” Вътрешният министър Ван Мухамад Ноор добавя: “Кого го е грижа за тях? Те разрушават страната ни”.

Полицията и местните власти изготвят т. нар. “черни списъци” на заподозрени в търговия с дрога, които са препратени на вътрешното министерство. В едно от официалните писма, изпратени от МВР до губернатор на провинция, фигурират три начина за премахване на имената от листата: “арест, извънсъдебно убийство или загуба на живот”. По-надолу пише: “Търговците на наркотици са предатели на нацията. Трябва да се отървем от тях. Не ги жалете.” Васант Панич, член на Human Rights Watch”, определя това като доказателство, че правителството е наредило убийствата. “Не може да се интерпретира по различен начин”, твърди Панич. Правителството заплашва с уволнения, ако задачата не бъде изпълнена, като дори предлага бонуси за допълнителни арести.

Кампанията официално започва на 1 февруари 2003 г. Само три седмици по-късно вътрешният министър обявява, че 993 души са убити, като само 16 от тях са жертви на вътрешна война на бандите. По държавната телевизия не спират да излъчват репортажи от убийствата. “Не спираха да се хвалят, спомня си Крис Бейкър. Това винаги бе първата новина за деня. Винаги казваха, че един търговец на дрога е застрелял друг”.

Малцина обаче вярват на това. Тайландската полиция е известна със своята подкупност и бруталност, като мъченията в затворите са повсеместни. Адвокат от Банкок, който през 2004 г. публично обвинява полицията, че измъчва и пуска електрошок на клиентите му, е отвлечен и почти сигурно убит впоследствие. “В Тайланд разделителната линия между полицията и професионалните убийци е толкова тънка, че на практика не съществува”, смята Бейкър. Нощем някои служители убиват за пари, други ръководят банди.

Human Rights Watch притежава и други документи. Като например писмо от кмет до заподозрян в търговия с дрога. “Центърът за борба с дрогата в Бан Паеу смята, че ти си въвлечен в бизнеса с “ya ba”, пише в писмото. За да си сигурен, че животът ти ще е дълъг и щастлив, следвай следните инструкции.” На заподозрения му е наредено да се яви в най-близкия здравен център за медицински тест и да получи специална идентификационна карта. Писмото завършва с напомняне: “Центърът за борба с дрогата не гарантира вашата сигурност, ако не изпълните инструкциите.”

Съмненията за участие на полицията и за точността на “черните списъци” бързо нарастват. “Оказа се, че в тях има много случаи на разчистване на лични сметки, признава шефът на полицията Сант Сарутанонд. Някои хора вероятно са попаднали там погрешно, може би вина на разсеяни служители.” Дори верният на Таксин вътрешен министър Ван Ноор има сериозни съмнения. “Някои хора никога не са се занимавали с дрога”, заключава той. Черният списък на една провинция в близост до Банкок включва адвокат, който просто е защитавал дилъри.

Това обаче не впечатлява Таксин. “Убийството не е необичайна съдба за перверзниците, отбелязва той. Обществеността не бива да се притеснява от тяхната смърт.” Когато член на Human Rights Watch докладва за това до ООН, Таксин нарича поведението му “грозно”. Същият получава смъртни заплахи по телефона, за да спре да информира ООН. Докато недоволството расте, Таксин се обръща към нацията с думите: “Престанете да мислите като чужденци за човешките права.”

Някои случая обаче – като този със смъртта на 9-годишно момче, загинало от полицейски куршум; на 16-месечно бебе, убито в скута на майка си; на бременна жена, застреляна пред очите на двамата си сина – идват твърде много, за да бъдат преглътнати. Не след дълго вътрешният министър спира да изнася статистически данни за убитите в кампанията и дори съветва властите да използват за заподозрените думата “издъхнал” вместо “убит”. Правителството дори назначава комисия да разследва смъртните случаи, но полицията така и не изпраща докладите преди края на април, когато кампанията на практика е приключила. По това време започва войната в Ирак и вниманието на света се насочва натам.

Общо 2656 души саубити по време на войната на Таксин с дрогата, сочат данните на неговото правителство. Извършени са над 52 000 ареста, отнето е имущество за около 50 млн. паунда. “Сега можем да кажем, че дрогата вече не е наш проблем, обявява Таксин по-късно същата година. Синовете и дъщерите ни вече се завърнаха при нас.”

Мнозина тайландци обаче загубват синовете и дъщерите си завинаги. Днес Са и Каеу Пхумала едва смогват да издържат двамата си внуци на 5 и 12 г., чиито родители са убити през март 2003 г. Те са се появили в черните списъци, след като са наели два камиона и са обновили къщата си в Кон Бури – нелош квартал на пет часа път от Банкок. “Хората се чудеха откъде имат пари, спомня си 65-годишният Каеу. Предположиха, че са от дрога.” Всъщност те са спечелили малко над 80 000 паунда от държавната лотария, но са запазили това в тайна, за да не ги оберат. Една сутрин колата им е спряна от трима въоръжени мъже с качулки. Един от тях ги прострелва в главите. Humans Right Watch разследва смъртта на Ником и Канрая Оункаеу. Миналия ноември организацията моли полицията да изтрие имената от черния списък и да потърси убийците им. Не е направено нищо. Това не изненадва бащата на Канрая – 70-годишния Са Пхумала. “Полицията никога няма да намери убийците, защото убийците са самите полицаи.”

Масовото усещане, че органите на реда стоят зад убийствата не идва току-така. Мнозина са убити, след като са се явили в участъците, за да изчистят името си или да се предадат. През 2003 г. селяни от провинция Пхечабун виждат полицаи на място, където след няколко часа са открити труповете на четирима фермери. “Разберете, казва полицай на едно от сирачетата. Не сме убили баща ви. Това бяха полицаите от Лом Сак (друг район).”

Само малка част от случаите са разследвани. “След убийство се очаква полицията да дойде и да задава въпроси, казва Са Пхумала. Но те никога не идваха.” Най-уличаващото полицията доказателство идва от нейните редици. Сомхай е детектив от североизточен Тайланд. Разговаряме с него една вечер в кухнята на луксозния му апартамент. Един от роднините му е убит по време на кампанията. Той е убеден, че убиецът е полицай. “Мисля, че това е един от моите хора”, твърди Сомхай, който обвинява само някои от полицаите. Основната част са били в “екипи” под командване от по-висок чин. Те са идентифицирали целите си с помощта на местната полиция, откъдето им предоставяли снимки.

Малцина принципни правителствени служители подават оставки. Сомхай не е от тях. “Има само два начина да махнеш нечие име от черния списък, обяснява той. Да го арестуваш или да го убиеш.” Това е най-жестокият парадокс: колкото по-малко доказателства има срещу теб, толково по-вероятно е да те убият. “Ако не го арестуваш, как иначе ще го махнеш от списъка? Опитахме се да съберем малко доказателства. Дори тези, срещу които нямахме нищо, пак бяха убити”, добавя Сомхай.

Веднъж посочен за ликвидиране, дори доказателства за невинност не биха те спасили. Полицията нарежда на Ником Оункаеу да докаже, че е спечилил от лотарията. Макар да го прави, той и жена му са убити.

19-годишният ученик Чаоват Сувантха се е явил на 5 от 6-те призовки в полицията, дал е тестове за урина, съгласил се е да посети петдневен курс за влиянието на наркотиците. Застрелян е на път за дома след последния училищен ден. В тялото му е намерен куршум от полицейски пистолет.

Кое е принуждавало тези служители да убиват? “Те вярваха на това, което медиите казваха, че жертвите са лоши хора, които заслужават да умрат”, смята Сомхай. Кампанията бързо показва, че само един човек има силата да я спре. “Таксин можеше да го направи”, добавя Сомхай.

Дълги години полицията е част от вътрешното министерство, но при Таксин е директно наблюдавана от премиера. “Поемам пълна отговорност, за да гарантирам, че тези три месеца имат истинска стойност, че те ще влязат в историята като начин за справяне с дрогата в Тайланд”, казва Таксин тогава. Може ли той да е бил неосведомен или безсилен да спре безчинствата?

Падането му започва в началото на 2006 г., когато семейството му продава акциите си в “Shin Corp” – телекомуникационния гигант, който Таксин е основал, за 1,9 млрд. долара на сингапурското правителство. Местните обвиняват Шинаватра, че са го направили, за да избегнат плащането на данъци и че са продали национално богатство на чужденци. Хората излизат по улиците, за да протестират. Тогава идват танковете. Таксин е в Ню Йорк и се готви се да произнесе реч пред ООН, когато собствените му генерали узурпират властта в Банкок. Страхувайки се за безопасността си, той не се завръща в Тайланд.
Таксин е приет радушно в Британия през 2006 г. на “частна визита”. “Аз съм много щастлив в Обединеното Кралство, казва той през октомври. Хората са приятелски настроени”.

Таксин е дребен мъж, който говори тихо. Пословично обидчив, той не остава дълго извън светлината на прожекторите. Харизматичен оратор в Тайланд, той говори английски уверено, но лошо. Срещата ни е уредена от лондонската PR-агенция “Bell Pottinger”. Нейното мото е “По-добри репутации”, макар че Таксин е доволен от своята. Той се хвали колкото агресивен е в бизнеса и политиката. “Когато ме атакувате, аз отвръщам с атака”, предупреждава той. Няма угризения за нарковойната. Подобно на много страни, Тайланд е имал и още има проблем с дрогата. Но дали това оправдава убийството на 2656 мъже, жени и деца? Таксин оспорва цифрата, макар тя да е предоставена от неговото правителство. “Това е част от долна кампания срещу мен”, смята той.

Показвам на Таксин документа, който доказва, че политиката на убийства е поръчана от кабинета. Той веднага се дистанцира от онова, за което преди време каза, че поема пълната отговорност. “Ако това е поръчано от някого, то той трябва да отговаря”, казва той. Не е ли можел поне да спре кампанията, когато е станало ясно, че в списъците има и невинни? “Като премиер аз имам толкова много задължения. Как може един човек да е отговорен за всичко в страната?”, добавя Таксин. Странна и страхлива защита: “Бях твърде зает, за да спра клането.”

А какво ще каже за убитите деца? Темата обърква Таксин. Той казва, че “само едно” е застреляно от полицията, но “не може да си спомни как точно се е случило”.

Да освежим паметта му: само през първия месец на кампанията са убити 4 деца под 9-годишна възраст, освен това още 13 тийнейджъри – това показва статистиката на тайландските борци за човешки права. Таксин предпочита да се фокусира върху “милионите зависими”, които той бил спасил. Отрича да е подстрекавал полицията “да действа решително и безмилостно” срещу заподозрените. “Никога не съм казвал това, твърди Шинаватра и добавя: Не е станало, защото съм им казал да убиват. Казах само, че “трябва да действаме твърдо.”

Таксин се гордее с близките си отношения с полицията, но твърди, че никога не е бил “патрулиращо ченге, което убива”. Признава също, че някои полицаи търгуват с наркотици, други вероятно убиват за пари. “Мислите ли, че всички те са добри хора? – пита той. – Няма начин.” Обвиненията към полицията в бруталност по онова време сякаш не го засягат: “Шефът на полицията трябва да се справя с това, не премиерът”.

В момента върви ново разследване на “нарковойната” в Тайланд. Независима комисия опитва да установи точния брой на смъртните случаи, след което трябва да компенсира роднините и да назове убийците. Очаквано тайландската съдебна система не разчита на собствената си безпристрастност. Главният прокурор вече призова британците “да не съдят предварително” – право, отнето на онези, които са застреляни по време на кампанията.

Адвокати смятат, че “нарковойната” на Таксин може да се смята за престъпление срещу човечеството. Шинаватра намира това за забавно. “Нищо лошо не съм направил, смее се той. Аз просто прокарвах политика. Тези, които са вършили лоши дела, трябва да отговарят.” Комисарят по човешките права Васант мисли различно: “Тези, които са определяли политиката, са главни виновници за убийствата”. Според Васант само заплаха от Международния наказателен съд “ще гарантира, че такива неща няма да се случват повече”. Тайланд е подписал Договора от Рим през 2000 г., но не го ратифицира по времето на Таксин.

Той не изпитва угризения за невинните убити. Вероятно няма и да му се наложи. Новата комисия може само да придвижи доказателствата си или до полицията, която едва ли някога ще предприеме нещо, или до местното ФБР, което почти нищо не разкрива.

Таксин смята, че ще се върне в родината си след общите избори, насрочени за края на декември. Ако се появи преди това, ще предизвика “конфронтация”, която би могла да накара хунтата да отложи изборите. “Искам Тайланд да се върне към демокрацията”, добавя той. След това щял да се пребори и с обвиненията в корупция срещу него. Ще успее ли? “О, това е лесно”, усмихва се широко той.

Верните му партийни приятели са създали нова партия и смятат да участват в изборите. “Това е критичният момент, смята Бейкър. Таксин ще вложи много пари, за да добие достатъчно влияние и да сложи спирачки на съдебното дело срещу него и семейството му.” Колко? Като не броим запорираните от властите 1,5 млрд. долара, той все още разполага с 4 млрд., изчислява Бейкър. “Нямам толкова много, казва Таксин. Разполагам с малко над 2 милиарда долара.” Заради замразяването на някои авоари, богатството му се смалявало, твърди той. Но въпреки това разполага с повече, отколкото всеки един от съперниците му. Таксин отрича да финансира която и да е политическа партия в родината си, на което малцина тайландци вярват, включително подкрепящите го.

Какво мисли за поддръжниците си в Англия? Майсторът на късия разказ написа нова част от историята за лудите милиардери, инвестиращи във футбола, на която повечето фенове изглежда вярват. Но ако сега пуснете в “Гугъл” “Manchester City” и “human rights”, ще намерите около 70 000 статии – факт, който никакви спагети не могат да зачеркнат. “Не искам да развалям купона, пише един фен в “Ивнинг нюз”. Но какво ще стане, ако този чуждоземен беглец се окаже международен престъпник? Само се надявам, че накрая няма да го целят с яйца след няколко месеца. Наивници ми изглеждат твърде мека дума.”

По в. Сънди таймс