Днес е ден, в който е хубаво да се замислим не само какво, но и защо празнуваме… или НЕ празнуваме. Проблемът с 3 март е не дали точно това е най-подходящата дата за национален празник, а защо масово 3 март бива отбелязван, а не празнуван.

А 3 март би трябвало да е много повече. Всеки уважаващ себе си народ почита своите национални символи, национални герои, национална памет. Народ, който се радва на националния си празник, защото е неработен ден, не може да бъде победител. Патриотизмът и родолюбието не са празни идеали, постижими само за борците за свобода, възрожденците, националните герои. Те са обич, която ни свързва – нас, забързаните към едно неясно бъдеще българи, и онези достойни наши предци, заради които днес можем да отглеждаме децата си в държава, просъществувала 13 века.

Затова нека на днешния ден помислим за онези хора, без които нямаше да ни има. Без онзи момент, в който те са взели решението да поставят родината пред себе си, сега нямаше да можем да се наричаме българи. Естествено, за много хора “българин” отдавна не звучи гордо. Именно за тях 3 март е просто неработен ден. Но нека останалите, които виждаме в страната си нещо повече от отправна точка за емигриране, днес си припомним всички, дали живота си за идеала, наречен “България”, и мислено да им благодарим.

Честит празник, българи!

В навечерието на 10 Ноември точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България. Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай – къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова – вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка на това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.
На 10 Ноември в “Old German Beerhouse restaurant” Grand President Tower III, str.Sukhumvit, soi 11 се събраха група Българи повечето от които работещи тук в международни организации и компании както и група Българи дошли на почивка в екзотичен Тайланд, всички се обедениха за да отпразнуват тази значима дата която е променила съдбата на всички ни към една по добра надежда за по добър живот. За съжаление в тези 20 години така наречен преходен период много от нас се принудиха да търсят препитание далеч от родината си и дори втори дом заради некадърното управление на властоимащите които се оказаха, че са синове и внуци на бивши партиици закърмени от Руската школа и разбиха надеждата на много Българи.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители…

Ето и няколко интересни изречения за размисъл:

10 за и против 10 ноември

ЗА

1. Преди 10 ноември в България се живееше по-добре. Нямаше гладни, всички получаваха медицински грижи на доста високо ниво. “Бърза помощ” идваше, лекарите се задоволяваха с кутия бонбони. На всички бяха осигурени по 3000 калории дневно – и на циганите, и на лудите, и на пенсионерите.

2. Имаше ред. Престъпниците ги ловяха, коли не се крадяха, корумпираните ги вкарваха в затвора. На пияниците портретите им стояха по скара-бирите. Милицията контролираше живота, така че дори най-дребните битови прегрешения биваха незабавно откривани и наказвани.

3. Обществото бе по-морално. Комунистическата идеология използваше риторика основана на етичния императив. Това, макар понякога да бе лицемерно, налагаше традиционните ценности. Да се краде, бе позорно, да се курварства- също. Битово разложените бяха сочени с пръст. Късите поли бяха преследвани, а прояви на явен хомосексуализъм бяха заклеймявани. Веднъж даже спрели изпълнение на Емил Димитров, защото телевизията го показала с прекалено женствени риза и гривнички.

4. Нещата бяха по-качествени и истински. Сиренето бе от мляко, саламът от месо. Ракията и виното бяха евтини и добри на вкус. Стандартите за безопасност на храните и изобщо на стоките бяха изключително високи и са недостигнати днес от никакви еврорегулации.

5. Имаше, макар и вътрешнопартийна, демокрация. Дори членовете на Политбюро се сменяха. В комсомола се издигаха млади хора, които правеха кариера. Всички повтаряха комунистическите мантри и нямаше многопартийна система, но имаше ротация на кадри и се издигаха способни хора.

6. Околната среда бе по-добра. Нямаше свръхзастрояване на крайбрежието. Защитиха се много територии, нямаше безогледна сеч. Пътищата нямаха дупки, а улиците се миеха най-редовно. Изградиха се хиляди паркове.

7. Народната власт научи населението да се къпе. Панелките, макар и грозни, дават хигиенни навици на милиони, които за първи път попадат в тоалетна, различна от дупка в двора, и имат личен душ с топла вода.

8. Имаше разцвет на културата и изкуствата. Невиждан, който никога повече няма да бъде повторен. В България имаше близо 40 държавни театъра, 6 опери и 10 филхармонии. Поетите и писателите получаваха пари, за да се вдъхновяват. Произвеждаха се десетки филми годишно. Художници и скулптори живееха богато от държавни откупки, както и огромна прослойка критици и всякакви “-веди”.

9. България за първи път имаше действаща администрация. Добре смазана и районирана по съветски образец, социалистическата държава имаше доста ефективна администрация.

10. Направени бяха доста добри инвестиции. Особено енергийните мощности и до днес формират голяма част от националния доход. Голяма част от машиностроителните предприятия също продължават да работят добре, дори след рухването на командноадминистративната икономика.

ПРОТИВ

1. Има свобода на изразяването. Всеки може да напише каквото си иска и както си иска и срещу когото си иска. Има стотици вестници, интернет издания, списания, телевизионни канали.

2. Човек може да бъде богат открито. Тайните социалистически милионери изпълзяха и вече не крият богатството си. Напротив – показната разточителност е на мода. В София има магазини за часовници за по сто хиляди лева и диамантни огърлици за по триста хиляди. Ако нямаш порше, никой не те приема сериозно. При Живков неговата внучка се возеше със скромна “Мазда 323”.

3. Има свобода на движение. Само заради това, че не са ни допускали до гръцкото море, комунистите трябва да се пържат вечно в ада, казва един мой приятел. Преди дори да се заселиш в София, трябваше софийско жителство. А за да пътуваш дори до Румъния, се издаваше изходна виза.

4. Скъпите марки и луксозни стоки. Най-големия соцгъзар всъщност си купуваше най-много скромни дънки “Райфъл”. Всъщност победилата революция на 10 ноември е на потреблението.

5. Няма първични партийни организации по месторабота. Няма и щатни партийни секретари. Ченгетата – доносници на службите са намалели драстично, макар да не са напълно изчезнали. Непосредствено преди 10 ноември тайни агенти на различните отдели на Държавна сигурност са близо 90 хил. души! Но ченгетата пряко или косвено участват в управлението на всеки бизнес над половин милион лева у нас.

6. Няма опашки. Дефицитът е ликвидиран – за нищо, дори и за най-труднодостъпните услуги като домашен телефон вече не се чака. Напротив бутат ти по няколко ненужни. Има тоалетна хартия за всеки, дамски превръзки, боб, лук и чесън.

7. Може да се играе хазарт легално, може да се инвестира на борсата. Не е нужно да се вреш по мазета и подвали.

8. Има 300 телевизионни канала, всякакви световни формати, а в петък не дават задължително програма “Время”. Сателитните чинии са разрешени, а чуждите радиостанции не се заглушават.

9. Чалгата е разрешена. Не е нужно да имаш 20 дека пайнер, за да размножаваш нелегални касетки с хисарския поп. Отиваш в магазина и купуваш всякакви любими изпълнителки – от Глория до Азис. Същото впрочем се отнася и до метъла, нюуейва и прочее упадъчна музика. На националния стадион са пели и Лепа Брена, и Мадона.

10. Всеки може да бъде избран. Фигури и лица, които комунистическият режим не би допуснал да бъдат издигани поради очевидна интелектуална или идеологическа непригодност, сега са народни представители, съдии, даже министри. Това също е свобода.
от “Борислав Зюмбюлев”

Време е за размисъл.