На 19 Май протестиращите, така наречените “червени ризи” бяха обградени от военни части и принудени да преостановят протестите, половината от лидерите им се предадоха доброволно в полицията. От началото на анти-правителствените протести които започват преди два месеца до 20 Май загиват около 70 и над 1500 ранени.
Но неприятностите продължават и след това, когато талпи от протестиращите се разпръскват в централните райони на Бангкок и започват да палят и рушат обществена и частна собственост в изблег на гняв от загубата. Щетите са огромни, централната част на Бангкок където са разположени офиси и големи търговски обекти изглежда като след бомбандировки или ураган. Опожарени са 39 сгради, като най-много около района където са били окупирали “червение ризи”, изгорял е до основи и частично сринат най-големия търговски комплекс “Central World”, това е масивна сграда на 8 етажа с 4 звезден хотел към нея завършен преди окло две години, той беше като лицето на Бангкок, на площада пред него се провеждаха много събития като Новогодишното отброяване.

Преди протестите-горе и след протестите-от долу снимката:

Опожарени са много клонове на Бангкок банк, кято се свързва с лична вражда между Таксин и собствениците на банката. Наредени и запалени са употрбявани автомобилни гуми на много места по главните улици.
На североизтук в няколко провинции също избухват протести и са опожарени главните общински сгради.

Ограбени са много магазини, разбити са банкомати и телефонни кабини, в историята на Тайланд в близките 60 години не е имало такива щети след протести. Според новините, палежите са били планирани много преди да разпръснат протестиращите, даве в youtube могат да се видят клипове как един от водачите им кава на всички да палят всичко в Тайланд, и, че той поема цялата отговорност. Намерено е и много оръжие и запалителни течности изоставени на мястото на протестиращите.
В Бангкок и още 23 провинции е наложен полицеиски час от 9 вечерта до 5 сутринта с цел предотвратяване на сблъсаци. В Бангкок започва прочистване на района от щетите, за да може от понеделник да започне нормалния живот. Бяха отменени и първите учебни часове до края на месеца (в Тайланд учебната година започва на 15 май точно след големите горещени през Април).
Тайландците са горд и свободолюбив народ. Не случайно страната им е единствената в цяла Югоизточна Азия, която не попада под колониално управление. В същото време успява да хване вълн?та на азиатския икономически бум и се развива повече от добре за стандартите в региона.
2840 долара е брутният вътрешен продукт на глава от населението по данни от 2008 година. Основният износ са селскостопански продукти, офис оборудване, дрехи и каучук. Истинската златна мина за Тайланд обаче е туризмът. Дори и сега на летището пристигат около 20 000 туристи дневно (нормалната бройка е 30 000 на ден) като повечето се отправят на юг по курортите където положението е нормално. Дори мощното цунами, което преди 6 години помете редица екзотични острови, в това число и ключова дестинация като Пукет, не можа да спре огромния наплив от туристи от цял свят. Ниски цени и много удоволствия привличат чужденците.

Зад кулисите на будистката идилия обаче ври напрежение заради неизбежното разделение на класите. Хората в големите градове се ползват с привилегии, недостъпни за останалата част на страната. В резултат се изгражда стабилна средна класа, която окупира властта. На по-бедните, които са мнозинство, това няма как да им хареса. И конфликтът е налице. А когато в това са военните и самозабравил се милиадер популист Таксин, ситуацията става взривоопасна.

От близо половин век военните преврати (18 на брой от 1932), и масовите граждански протести са част от живота на 66-милионен Тайланд. След приемането на нова конституция, наричана „Конституцията на народа”, в края на миналия и началото на този век на сцената се появява бизнесменът Таксин Шинаватра. Той оглавява популистка партия, която бързо намира одобрението на бедното население, особено в северната част на страната, откъдето е и самият Таксин Шинаватра.

Ползващ се с подкрепата на мнозинството, премиерът е първият в съвременната история на страната, който изкарва пълен мандат. През 2005 година печели изборите с цели 60 на сто от гласовете. Корупция, злоупотреби с властта, купуване на гласове, преследване на опозицията обаче правят победата пирова и военните организират безкръвен преврат, с който свалят милиардера от власт и той бяга в изгнание. Ако се завърне в страната си, ще трябва да излежи 2-годишна присъда по задочно обвинение в конфликт на интереси.

Оттогава насам страната е в абсолютен политически вакуум. Единствената константа е кралят Бхумибол Адулядей, който е държавен глава на конституционната монархия от юни 1946 година (което го прави и най-дълго управляващия монарх в света). Но с краля се изчерпва цялата управленска сигурност. А неговите функции са чисто представителни.

Така идва червено-жълтата война. „Жълтият” Алианс за демокрация, обединяващ роялисти, бизнесмени и представители на гражданската средна класа, беше в основата на преврата, с който популистът Таксин Шинаватра беше свален от власт.

Протестите на „жълтите” продължиха месеци след това, защото предсрочните избори след свалянето на Шинаватра бяха спечелени от негови сподвижници. Всъщност Алиансът за демокрация не миряса, докато на власт не дойде Демократическата партия на Абхисит Вейджаджива, а сред „подвизите” им беше блокирането на международното летище в Бангкок в края на 2008 година.

„Червеноризците” са хора от провинцията, подкрепящи бившия премиер Шинаватра и неговата силно социална политика. Преди година те нахлуха в сградата, където трябваше да се проведе срещата на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН. Форумът беше отменен, а ден по-късно десетки хиляди превзеха вътрешното министерство и окупираха министерския съвет, но не постигнаха целта си.

Горе-след протеста, от долу-преди протеста.

Нещата въобще не свършват до тук, по скоро от тук напред зависи на къде ще тръгне Тайланд, Някой казват,че страната е пред гражданска война, но едно е ясно, че вече не е страната на добрите и усмихнати хора. Това разделение на класите между бедни и богати, намесата на воената машина в политиката, корупция и бщрократични преяки са в основата на случващите се събития през последните години в Тайланд. Предлложението на премиера за нови генерални избори си остава в сила и трябва да се проведът в края на годината, Тайланд има нужда от нов лидер и нова посока които да изведът държавата от политическата криза, всичко това ще покаже времето.