Тайланд е популярна като “земята на усмивките”, “земята на жълтите одежди” и друга най-вероятна популярност на Тайланд е земя на тропическите плодове като място облагодетелствано с огромен брой на вкусни тропически и умерени плодове които варират от сезоните.

Сезонни плодове
Относно сезоните, Тайландската овощна реколта може да бъде класифицирана в две групи. Първо е сезонен овощен посев които включва манго, дуриан, рамбутан, лонган, захарна ябълка, мангостин и личи. Втората група е целогодишната реколта която включва ананас, нанан, папая и джакфрут. Заради това свежите плодове присъстват на местните пазари всекидневно през цялата година.

Тайланд е рай за тези които обичат плодовете. Като цяло Тайландските плодове са сладки включително тези които са традиционно кисели като тамарин и сантол. Понеже овощната реколта в Тайланд е обилна през цялата година, те стават все по важен доход при износ за страната като през 1989 г. печалбата е 8,503.74 милиона бата от износа на пресни и обработени плодове например до близките страни- Хонконг, Сингапур, Япония които предпочитат Тайландското манго от любимия вид познат в Тайланд-“Nang Klang Wan”.

Всъщност Банкок е измислен от две думи “Bang” и “Kok” означаващи “селище” или “област” на реката и “дива маслина” съответно. Това означава “селище на маслините” което в миналото просто е било едно селище с миризма на риба. Непривикнали, Тайландците нарекли тяхната столица”Krung Thep” което означава “Градът на ангелите”.

Кралят на плодовете-Durian (Thurian)-Дурйан
Легендарният дурйан е прочут с неговият отличителен аромат. Той е като кралят на плодовете, рядък и скъп деликатес. Големият плод е с кремаво златен цвят на месото и бодлив отвън. Тайландският дурйан е известен с приятен и натрапчив вкус. Зелено-жълтеникав, покрит с иглички, дурияна прилича на огромен кестен. Но не е… и то най-вече заради смайващата си воня, която го различава от всички други плодове. Толкова е силна миризмата на мърша, че в Тайланд той е забранен да се внася на множество публични места – автобуси, хотели, самолети и молове, в които дори могат да се видят специални забраняващи дурияна знаци.
Твърде силният аромат на този бодлив плод може да разгони туристите, но Тайландците обожават тестения му вкус. За дурияна се смята, че има свойствата на афродизиак. Вкусът на дорияна може да бъде от сладък до кисел, като във втория случай това не е непременно неприятно. Някои са по-скоро сухи, други – кремообразни като сладолед или шоколад. Хубавия дуриян обикновено има голямо количество плът между външната обвивка и ядката. Самата ядлива част може да бъде отделена от ядката от вътрешна кожица, която е също толкова вкусна. Ако искате да го пробвате е добре да си запушите носът когато го отхапвате, но след време вкусът му може да ви се стори божествен.

Ето я и кралицата на тропическите плодове-Mangoesstin (Mangkood)-Мангостин
Пътешественикът посетил Тайланд през 17 век описва мансготина, като “ сърце на бик” заради формата и размера му, обвивката е много тънка, а сърцевината, която аборигените наричат “мангут” напомня крем изключително приятен на вкус.
Плодът се състои от няколко части, като минимум са три, но обикновенно са 5 или 6 сърцевината е бяла сладка и ароматна. Вкусът нещо средно между праскова и грозде.Счита се, че тайланското и английско название “мангостин” е произлязло от малайзийската дума manggusta.
Хубавият мангустин е голям плътен на пипане , сух, трябва да не са напукани за да не са презрели. Внимателно трябва да се разреже за да не се засегне сърцевината.

Rambutan (Ngaw)-Рамбутан
Атрактивен плод с червена кора покрита със зелени коси, рамбутана е възхитителен плод с бяло месесто месо. Тайландските са известни с техния приятно сладък вкус. Вкусът на месото на рамбутана е сладък и сочен до кисело-тръпчив, наподобява вкусът на пъпеш и желиран бонбон. Узрелият рамбутан е с червена до тъмно-червена кора и “коса”. Най-сладък е плодът, когато косата е започнала да изсъхва. Рамбутана не зрее след като е откъснат, така че важно е да изберете добре узрели плодове.

Rose Apple (Chomphu)-Розова ябълка
Розовата ябълка е с форма на камбана, с лъскава и годна за ядене кора която може да бъде зелена или розова. На вкус е хрупкав и леко кисел.

Sapodilla (La-Mut)-Саподила
Приличащ на малко манго соподилата се яде напълно узрял след обелване на на кората и на резени. Има червеникаво кафяво месо.

Banana (Kluay)-Банан
Над 20 различни вида се отглеждат в Тайланд. Това е многостранен плод използван в различни форми. Той може да бъде яден суров като млад и зелен, като зеленчук с ароматен сос, нарязан на ленти, сушен на слънце и пържен за лека закуска. Също така печен и накиснат в сироп, варен в кокосово мляко със сол и захар, варен в сироп, пушен в в тяхната кора или на резени с тесто и пържени.

Coconut (Ma-Phraw)-Кокосов орех
Достъпен през цялата година, кокосът може да се види в почти всяко Тайландско блюдо. Млякото е основна съставка в някой супи, където резени или настърган също е характерен за Тайландската кухня. Дори повече е използван в десерти като крем, бонбони, хрупкави ленти потопени в кафяв сироп и безброй други сладкиши.

Mango (Ma-Muang)-Манго
В Тайланд има повече от дузина видове на манго, разнообразието зависи от начина по който се ядът. Някой видове като светло жълти и по тъмни достигнал зрялост се сервират с влажен лепкав ориз и кокосово мляко. Други по-често се ядът комбинирани или със салата докато кората е още тъмно зелена и месото бяло. Някой манго може да бъде маринован.

Guava (Farang)-Гуава
Един от най-популярните плодове използван като лека закуска, може да бъде яден както зрял така и зелен потопен в сол и захар. Има два вида, обикновен с бяло месо или с ярко червено месо когато се обели.

Jackfruit (Khanun)-Джакфрут
Изглежда като голям пъпеш, този плод има сива кора и има множество семки с размер на гълъбово яйце и когато се изпече е като кестен. Плодът има силна миризма, но е жълт със сочен и сладък вкус. Той може да бъде яден суров, със сладолед или смесен с други плодове и кокосово мляко. Готвени семките му също могат да се намерят в много Тайландски блюда.

Jujube (Putsa)-Жужубе
Това е малък кръгъл плод който може да бъде яден суров. като плодов сок или изсушен. На вкус е леко кисел подобен на зелена ябълка.

Litchi (Lin-Chi)-Литчи
Друг плод които идва в различни форми. Litchi се яде обелен и обезкостен, месото има сладък вкус с леко киселеене. Кората може да е от тиквено жълт до тъмно червен.

Longan (Lam-Yai)-Лонган
Малък кафяв плод отглеждан в северен Тайланд. Накъдрената кора се отстранява и се разкрива бяло месо на плода с качества и сладост на Litchi. Яде се предимно свеж.

Langsat (Lang-Sat)-Лонгсат
Кожата на младия плод е зелена и преминава в жълт когато узрее. Неговата тънка кожа съдържа млечна и лепкава мъзга. Месото на плода е опушено бял а костилката зелена. Трябва да бъдете внимателни да не отхапете костилката защото е вкусът и е горчив.

папая

Pinapple (Sapparot)-Ананас
Ананасът се отглежда предимно по крайбрежието на Тайланд и сега Кралството е сред световните лидери по износ на консервиран ананас. Той може а бъде яден пресен или използван като съставна част в готвенето като в лютата супа наречена-Kaeng khua sapparot.

Pomelo (Som-o)-Помело
Тайландска версия на грейпфрут, въпреки че, е незначително по-голям и със сладък вкус. Има няколко разновидности, всеки с различно оцветяване на месото на плода от бледо жълто и оранжево до червено. Отвън е жълто-зелен. На вид е като гигантски грейпфрут. Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Достигат до диаметър 10-30 см и могат да тежат до 8 кг. Помело е най-големия цитрус. Но за разлика от грейпфрута има по-мек вкус, макар и да не е толкова сочен като киселия си роднина. Има дебела кора, с доста широка и грапава бяла част под нея, която трябва да се отстранява, защото горчи. Месото на плода е с бял или розов цвят. В различните сортове има от почти никакви до доста малки семчици.

Sugar apple (Noi-Na)-Захарна ябълка
Също познат като “custard”(яйчен крем, крем карамел) ябълка, с форма на сърце и покрит с бучковидна зелена кора и бяло месо със сладка миризма. В повечето случаи плодът може да се разцепи на две и сладкото месо на плода отвътре да се яде с лъжица. Използва се също като основа за сладолед.

Tamarind-Та Марин
Твърдото зелено месо на млад плод е много тръпчив, кисел и повечето се използва като съставка за добавка към ястия. Узрелите плодове са по сладки но все така чувствително кисели и могат да бъдат използвани в десерти и сладки напитки или дори направо ядени. В Тайланд са внимателно култивирани сладки сортове или със слабо кисел вкус специално за прясна консумация.

драконов плод

Water melon (Taeng-Mo)-Диня
Расте в повечето райони на Тайланд, динята е сладка и освежаваща, често се яде като се топи в сол. Сокът и често се използва като освежаваща напитка.

Банкок е столица и най-голям град на Тайланд. Разположен е при вливането на река Чао Прая в Тайландския залив. Населението му е около 9 000 000 души, а на урбанизираната зона около него – около 14 000 000 души. Градът възниква на мястото на по-ранно селище, което в края на 18 век става столица на Сиам и през следващите два века се превръща в основният политически и стопански център на Тайланд. В периода на бързо икономическо развитие на Югоизточна Азия в края на 20 век в Банкок се установяват регионалните централи на много големи компании. През 2009 година той е оценяван като вторият най-скъп град в Югоизточна Азия след Сингапур.

Официалното название на града е “Крун Теп Маханакон Амон Ратанакосин Махинтара Ютая Махадилок Поп Ноппарат Ратчатани Буриром Удомратчанивет Махасатан Амон Пиман Аватан Сатит Сакататия Витсанукам Прасит” и в Книгата на Гинес заема първото място, но Тайландците го наричат по съкратено само “Крун Теп”. Това наименование използва два древни индийски езика, пали и санскрит, като само началната дума „Крун“, означаваща „столица“ е на тайски език. и в превод означава „Градът на ангелите, великият град, вечният град-скъпоценен камък, непревземаемият град на Бог Индра, великата столица на света, надарена с девет скъпоценни камъка, щастливият град, богат с огромен царски дворец, който напомня небесното жилище, където царува превъплътеният бог, град, даден от Индра и построен от Вишнукарма“.

Банкок възниква преди образуването на царството Аютая в средата на 14 век като малък търговски център с пристанище на западния бряг на река Чао Прая. След разгрома на Аютая от бирманците през 1767 година, самообявилият се за независим владетел Таксин установява столицата си при тогавашния Банкок, който започва да се нарича Тонбури. След смъртта на Таксин през 1782 година новият крал Рама I построява наново столицата на източния бряг на реката, като и дава използваното и днес официално име.

През следващите десетилетия Банкок претърпява непрекъснати реконструкции и обновявания на съществуващите храмове, дворци и паметници, тъй като за задължение на кралете се смятат постоянните грижи за поддържането на будистката религия. През първата половина на 19 век постепенно се увеличава броят на чужденците в града, главно мисионери и търговци от Европа и Северна Америка. През втората половина на века владетелите полагат усилия за модернизация на страната и столицата. През 60-те години са изградени първите павирани улици, а малко по-късно и първия трамвай и железопътна линия към северните подстъпи към града.

В началото на 20 век селските покрайнини на Банкок започват да се превръщат в жилищни квартали. През 1932 година е завършен мостът Пра Пута Йодфа, който пресича река Чао Прая и свързва двете части на града, давайки тласък на икономическия растеж и модернизацията на инфраструктурата. По време на Виетнамската война (1955-1975) Тайланд е ключов съюзник на Съединените щати и в страната навлизат значителни чужди инвестиции, подобрени са пътищата и столичното летище Дон Муан. От 60-те години бързото нарастване на населението, затрудненията в транспорта и замърсяването се превръщат в съществен проблем за града.

Днешен Банкок е резултат от огромния инвестиционен бум през 80-те и 90-те години в азиатските страни. Много мултинационални корпорации основаха седалища в столицата на Тайланд и превърнаха Банкок в един от световните бизнес и финансови центрове. През последните десетилетия Банкок се очертава като значителен икономически, политически, но и културен, моден център, който е арена не само на важни бизнес сделки и дела, но и на развлечения и забавления. По тези фактори Банкок се нарежда до световни столици като Сингапур и Хонконг. Трябва да отбележим и значителните екологични проблеми, които има Банкок в резултат на скоростния растеж. Според Световната метеорологична организация Банкок е най-горещият град в света. Въпреки това, Банкок си остава една от най-популярните туристически дестинации.

Една от най-големите забелжителности в азиатския град е Гран Палас. Този пищен кралски дворец се разпростира на голяма, като фасадата и най-вече интериорният дизайн на замъка е украсен в злато и скъпоценни камъни. Този дворцов комплекс е наистина забележителен със своите различни сгради, които завършват с драконови опашки. В Гран Палас в Банкок може да видите статуята на Изумрудения Буда, която е разположена в кралския параклис. Тази фигура на Буда е най-свещената и най – почитаната в цял Тайланд. В Банкок са разположени още древните храмове на Златния и на Полегналия Буда, както и т.нар. Мраморен храм. Големият дворец в Банкок не се използва от краля като жилище, а само за официални церемонии. Според историята през 1957 г. неколцина монаси от тайландски манастир трябвало да изнесат от храм статуя на Буда, изработена от глина. Манастирът трябвало да бъде преместен другаде, за да се освободи място за изграждащата се магистрала в Банкок. Когато кранът започнал да пренася гигантския идол, той започнал да се пропуква, защото теглото му било огромно. На всичкото отгоре заваляло. Главният монах, загрижен да не се повреди свещеният Буда, решил да остави временно статуята на земята и я покрил с голям насмолен брезент, за да я предпази от дъжда.
Вечерта, решил да види как е съкровището на храма, надникнал под брезента и нещо пробляснало. Отишъл за инструмент, с който да си помогне в разкритието. Не след дълго глината от пропуканото “облекло“ на Буда паднало и пред бедния монах се разкрила цялата му красота.
Историците смятат, че няколкостотин години преди откритието на монаха, бирманската армия се готвела да атакува Тайланд (наричан тогава Сиам). Като узнали, че страната им скоро ще бъде нападната, сиамските монаси покрили скъпоценния златен Буда с глина, за да предпазят съкровището от плячкосване. За нещастие, изглежда бирманските воини са убили всички сиамски монаси и добре съхранената тайна за златния Буда останала неразкрита до паметния ден през 1957 г.

Банкок е кулинарен рай. Тук можете да опитате от традиционната кухня на много държави по света, докато стоите само в един ресторант. Възможностите да похапнете са неограничени – през деня и през нощта.

В града ще намерите места за ядене почти навсякъде – пред търговските центрове, на пазарите, покрай улиците или на друго място, където могат да бъдат поместени няколко маси със столове. Не подхождайте скептично към тези заведения, защото в повечето ще хапнете вкусни неща и то доста евтино. Отидете по обяд, когато храната е най-свежа.

В Банкок можете да опитате от най-добрата тайландска кухня, както и разнообразни специалитети от цяла Азия. От вкусни тайландски салати и виетнамски пролетни ролца до китайска и индийска кухня. В повечето тайландски ресторанти в Банкок ще намерите богат избор на достъпни цени.

Столицата на Тайланд пази славното минало и историческите забележителности и храмове и в същото време не спира да развива нови културни и развлекателни атракции, които предлага на посетителите си. Ще ви трябва поне една седмица за да обиколите по значимите места в Банкок.

Като се разхождате в Банкок, много внимавайте по улиците, защото движението е обратно на това в Европа. Не се учудвайте, ако след 9 вечерта видите слон да са се разхожда по улиците. След този час е разрешено да пуснете животно навън.