Решили сте да посетите Лаос. Това е чудесна идея, но имайки предвид различната религия и култура нищо чудно да попаднете в сконфузна ситуация при посещението си там.

Тук ще ви представим кратък наръчник на добрите обноски и някои правила, които трябва да се опитвате да спазвате в Лаоската република.

Английският или тайландския са двата езика, чрез които може да общувате с местните жители. Ако пък сте научили почти перфектно техният език – лао, направо ще им скриете шапките. Все пак, ако не сте имали време за няколко урока, добре е да запомните няколко елементарни правила. Първата дума от всеки разговор е „Сабайди”, което означава „Как си?”. Отсреща ще ви отговорят със същото, което се превежда „Добре съм. Ти как си?”. И за да избегнете по-нататъшните „сабайди”-та, може да насочите разговора към конкретна тема. Лаосците са доста вежливи хора и затова може от време на време да вмъквате и по някое „кап-чай” (благодаря).

Несъмнено страната предлага безброй вълнуващи гледки за снимане, но трябва да бъдете изключително внимателни, ако сте решили да правите фото сесия на местните жители. Те са доста срамежливи и се притесняват от обектива, затова ВИНАГИ трябва да искате разрешението им, преди да „заиграе” светкавицата на фотоапарата ви. Усмихвайте се и бъдете приятелски настроени.

Задължително трябва да събуете обувките си, преди да влезете в някои храм. В повечето от тях снимките са забранени.

Тъй като Лаос е комунистическа страна, интимните отношения, като прегръдки и целувки, на обществени места не са на особена почит.

Не се ръкувайте с местните жени. За тях ръкостискането е напълно ненужен и неразбираем чуждестранен поздрав. Не трябва да задавате и лични въпроси на мъжете от типа на „Женен ли си?”, „Колко деца имаш?” и т.н.

Официалната валута в страната е „лао кип”, като най-големия номинал е 5000 кипа. Ак тръгнете на пазар, определено ще ви трябват дълбоки джобове, защото 5000 кипа се равняват на 50 цента. Така, че за да си закупите струващата 50 $ фигурка на Буда, ще са ви необходими половин милион кипа или иначе казано – една купчина банкноти.

Лаоските дечица са толкова сладки, че ви идва да ги щипнете или поне да ги по галите по главичките. В никакъв случай не правете второто! Според местната и будистката култура, главата е най-чистата и свещена част от тялото и докосването и от „друговерец” е истински позор.

Ако искате да похапнете прясна храна, трябва да станете много рано и да посетите един от т. нар. „сутрешни пазари”. Там освен вкусна риба, пиле и зеленчуци, може да си купите и деликатеси като плъх на клечка и пържен прилеп. Запомнете обаче, че пазарлъците тук не са обичайни и изобщо не си правете труда да ги правите. Това, разбира се, не важи за пазарите за дрехи и сувенири. При тях се счита за обида, ако не „подбиете” цената.